Нископротеиновата храна по време на бременност. Недохранването по време на вътреутробния и кърмаческия период води до промени на начина, по който се проявява ДНК и съответно до метаболитни патологии при зрелия индивид.

На базата на изследване с мишки учени от CNRS, INRA и Inserm демонстрират за първи път как се осъществяват тези модификации, свързани с хормона лептин, който регулира метаболизма и усещането за ситост. Публикувано в The FASEB Journal, изследването е още една стъпка напред по пътя към разгадаването и предотвратяването на метаболитните отклонения и грижата за преждевременно родените бебета.

През последните десет години са проведени множество изследвания, които показват съществената роля в развитието на плода на вътреутробната среда и особено на храненето на майката за възникването на затлъстяване, диабет, хипертония или сърдечно-съдови заболявания в по-късна възраст. В основата на това „зародишно програмиране” стоят молекулярни механизми, които учените постепенно разгадават.


Още по темата Диабетно лекарство ще се включи в борбата със затлъстяванетоАнтибиотиците водят до алергии и напълняванеЗа данъците върху лошите и добрите мазнини...Акай Изследователи от Centre de Recherche de l'Institut du Cerveau et de la Moelle Epinière и Unité de Nutrition Humaine изучават влиянието на майчината диета през периода на бременността и кърменето върху епигенетичните модификации на генома. Терминът епигенетичен описва устойчивите промени на проявата на гените, които не изменят самата ДНК. Метилирането (или модификация на хистоните), ацетилирането и деацетилирането са такива механизми на моделиране на начина на проявление на гените.

Едната група бременни мишки от опита от първия ден на бременността (включително и през периода на кърменето) били подложени на диета, съдържаща 22% протеини (контролната група), а другата част от гризачите били на диета с едва 10%-ово съдържание на протеини. След отбиването всички малки са хранени с диетата на контролната група.

Резултатът е, че младите мишки, чиито майки са ядяли нископротеинова храна, имат тегло под нормата и страдат от отклонения в обмяната на веществата в зряла възраст. Учените свързват без колебание тези последствия с недостига на белтъчини през вътреутробния период и по-конкретно с деметирирането на лептиновия ген. Тази епигенетична модификация е специфична, тъй като цялостното метилиране на генома не е засегнато. Изследователите решават да се фокусират върху гена на лептина, тъй като неговата молекула е с огормно значение за енергийния баланс на тялото – това е хормонът, който контролира и трупането на мастните резерви.

Този експеримент показва молекулярниите процеси, случващи се през перинаталния период, които оставят отпечатък върху гените на плода, продължаващи през целия му живот. Разбирането на тези програмиращи механизми е от съществено значение за предотвратяването на много от болестите, които са сериозен проблем на общественото здраве днес.