Слез - Действие и приложение:

Със съдържанието на слузни вещества се свързва противовъзпалителното и омекчаващото действие на цветовете и листата, както и слабителното им действие.

Под формата на запарка или отвара те се употребяват за лечение на възпалителни заболявания на дихателните пътища (пресипнал глас, ангина, трахеобронхит, кашлица).

В българската народна медицина чай от слез се употребява още при възпа­лителни заболявания на стомаха, червата, черния дроб, за стимулиране отделянето на млякото у кърмачки.

Външно отвари и запарки от слез се употребяват за гаргари и плакнене на устата при пресипнал глас, възпаления на устната лигавица, а също под формата на лапи или компреси при кожни заболявания (циреи, фурункули), изгаряния, хе­мороиди.

Слез - Описание:

Едногодишно до многогодишно тревисто растение, с 25-150 см, дълги, изправени или лежащи, разклонени стъбла. Листата са последователни, с 10-15 см дълги дръжки и кръгло назъбени дялове. Цветовете са едри, 3-4 см в диаметър, с 1-4 см дълги дръжки. Венчелистчетата са розовочервени. Цъфти от май до септември.

Слез - Използвани части:

Използват се листата и цветовете, събрани по време на цъфтеж.

Слез - Начин на употреба:

Външно приложение: Използва се за компреси и лапи при заушка, рани и циреи (сварена с мляко), за налагане при рак на гърдата, за компреси при възпаление на очите и клепачите, за гаргара при гърлобол и жабурене при зъбобол, за клизми при възпаление на червата. 

Вътрешно приложение: 2 с.л. от билката се заливат с 500 мл вряла вода. Кисне 1 час. Пие се по 100 мл 15 минути преди ядене, 4 пъти дневно, подсладено с мед.

Слез - Къде се среща?

Расте по тревисти места в равнините и предпланините, по-рядко в планините до 1400 м надморска височина из цялата страна.