Доц. Георги ЦАРЯНСКИ, Началник на Клиниката по реанимация в столичната болница „Св. Екатерина"

„Събуди ли се от упойката?"

Това е първият въпрос, който ни задават близките на пациенти, дошли при нас с много тежки сърдечни заболявания, заради които са били оперирани. Чак след това роднините се интересуват какъв е резултатът от хирургичната интервенция. Т.е. българите са убедени, че трябва да се направи операция, а анестезията е необходимото зло.УпойкаКакво представлява тя и защо буди толкова много страхове?

Анестезията или упойката, както казват хората, води до състояние, в което тялото става безчувствено, липсват реакция и рефлекси по време на хирургическата интервенция. След спиране на действието на упойката човекът няма спомен за случилото се.

Първата упойка е поставена на 16 октомври 1846 г. В продължение на повече от 150 години тя успешно осигурява нужния ефект и не причинява увреждания. Ние, анестезиолозите, казваме, че има ниска терапевтична широчина - т.е. границата между състоянието на упойка и токсичността, която може да причини смърт, е малка и не бива да се прекрачва. Понякога тя се е нарушавала, това се е разказвало от уста на уста и затова у народа се е появил страх от анестезията и очакване за нещо лошо. Категорично обаче от края на 70-80-те години на миналия век до сега са създадени такива средства за анестезия, коитосас минимален страничен и токсичен ефект.

Веднага се появява въпросът каква е смъртността, причинена в резултат от конкретен медикамент, водещ до упойка? Тя е изключително ниска и се свежда само до една единствена анестезиологична болест

Но ако в кардиологията има много заболявания, то в анестезиологията е само едно - нарича се малигнена хипертермия. Тя се дължи на генетичен дефект в мускулатурата, при който, когато се прилагат някои от анестетиците, се отключва патологична контракция (б.р. - свиване) на мускулите. По тази причина в 95% от случаите описаните пациенти умират. За щастие това заболяване е много рядко проявява се веднъж на 100 000 общи упойки.

Дотук обяснихме защо упойките са безопасни. А сега ще посочим кога стават опасни. Когато се правят от неподготвен специалист или липсва такъв и когато се поставят в звена, които не го позволяват. А за да се извърши упойка, трябва да има гарантирани условия за наблюдението на жизнените функции на пациента и за овладяване на евентуалните усложнения. Освен това анестезията е свързана с приложение на медикаменти, които сами по себе си имат нисък риск, но самите те повлияват функции в организма. Ще ви дам пример: през 1942 г. е приложен първият т. нар. мускулен релак-сант (б.р. - отпусна мускулното напрежение), който е изолиран от плодовете на южноамериканско дърво. В този екстракт местните племена топели стрелите си и стреляли с тях по дивите животни. Какъв точно е ефектът на веществото? Парализира мускулатурата на тялото (в това състояние човек става беззащитен и не диша).

За да поставим упойката обаче, трябва да направим няколко манипулации. Ако само една от тях като тази за поставяне на дихателна тръба в трахеята е неправилна и травматична, анестезията става рискова. Но не защото самият медикамент е опасен, а заради извършването на съпътстващи процедури. Т.е. упойката е рискова и проблемна, когато е в некомпетентни ръце.

Дозата също може да е опасна. Става дума за два случая. Първият е, когато тя не е разчетена правилно. Вторият е, когато при пациента има неустановени отклонения, при които и правилно разчетената доза се явява висока. А с такива ситуации се сблъсква почти всеки анестезиолог. Само че съвременните медикаменти, които ние използваме, са изключително безопасни и с нисък токсичен ефект

По тази причина дори и дозата да се е оказала по-висока, анестезиологът бързо трябва да може да овладее ситуацията (а именно -да поддържа жизнените показатели на пациента, да извършва съживителни действия и да чака да отмине ефектът на анестетиците).

С новите класове медикаменти е решен проблемът и с алергичността, тъй като те имат нисък потенциал за анафилаксия б.р. - незабавен отговор на тялото на човен към упойка, към която е чувствително) или просто казано - за алергичен шок. Затова пациенти с алергия към храни, полени, лекарства от различни групи и т.н. следва да бъдат консултирани от алерголог и да им се даде насочена терапия. Има болни, които не съобщават за алергията си, но и с това колегите се справят.

Пациентите, на които им предстои поставяне на упойка и хирургична интервенция, трябва да знаят, че преди извършването на анестезията не бива да поемат храни и течности в продължение на 6 часа.

В идеалния случай след събуждането си не би трябвало да изпитват болка, особено след сърдечни операции. Понякога част от болните споделят, че имат гадене и позиви за повръщане. Това е така, защото повечето от анестетиците въздействат на структури в мозъка, отговорни за центъра на повръщането. Но оплакването отминава за няколко часа.

Друг негативен ефект, който може да се очаква, са болките в тялото заради заеманата позиция, докато пациентите са били на операционната маса. По-продължителният престой в принудително положение може да активира някои хронични болежки в кръста, врата и т.н. Те обаче могат да се избегнат в значителна степен, ако преди поставянето на упойката са били съобщени на анестезиолога. Тогава се избира такава

ПОЗИЦИЯ, КОЯТО да тушира болките

Голям е страхът от поставяните упойки за безболезнено раждане. Може би той се дължи на изнасянето на проблемни и нещастни случаи в обществото. Но във всички случаи подобни казуси са свързани с абсолютно или относително предозиране на анестетика, което обаче не се случва при опитните специалисти. Затова нека пациентите се интересуват кой е и какъв е техният анестезиолог!