Марихуана

Марихуана се наричат изсушените (и понякога обработени) женски (съцветия) на растението индийски коноп (Cannabis sativa), когато са предназначени за употреба от човека с оглед на психоактивното им въздействие. Съцветията се състоят от женските цветове, техните околоцветници и прилежащите листа. Тези части на конопеното растение са по-гъсто или по-рядко покрити с жлезисти власинки (трихоми), които отделят капчици смола, състояща се от различни терпени, канабиноиди и други вещества.

Марихуаната обикновено е зелена на цвят, но може да бъде оцветена в различни оттенъци на сиво, кафяво или лилаво в зависимост от сорта, условията на отглеждане, начините на приготвяне и съхранение. Има специфичен мирис, който се определя от съдържащите се в нея терпени и може да се опише като наподобяващ мента, лимонова кора, борова смола и сено.

В различните младежки субкултури се използват различни жаргонни наименования на марихуаната - от класическите "трева" и "ганджа", през заемките от английски език "джойнт" и "Мери Джейн", до чисто българските "коз", "сас", "джанка", "чадел", "джонга", "дискове" и др. Самоделната цигара с марихуана обикновено се назовава "джойнт", "коз", "масур" или "конус". Изсушеното съцветие носи името "глава". Ето и някой други названия-блаженство, грас, джинджифил, жожоба, индийски коноп, Марийка.

Употребява се най-често чрез пушене, но може да се консумира сурова или да влиза в състава на различни напитки и ястия, например манагуа. Пушенето обикновено става под формата на самоделно свити цигари или в различни приспособления — лули, бонгове, наргилета.

Марихуаната най-често се ползва заради специфичните й ефекти върху психиката, но в развитите страни все повече нараства медицинската й употреба сред болни от глаукома, СПИН, рак, множествена склероза и др.

Химичен състав

Химичните вещества, отговорни за действието на марихуаната върху психиката, се наричат канабиноиди. От тях най-важен е делта-9-тетрахидроканабинолът (THC), чието съдържание варира от 0,2% до 20% в зависимост от сорта коноп, климата, в който растението е израсло (при по-горещ и сух климат съдържанието на канабиноиди е по-високо), приложените методи за обработка и условията на съхранение, но най често е в интервала 1-10%. Сред другите канабиноиди съществен ефект имат канабидиолът (CBD) и канабинолът (CBN). С времето съдържанието на канабиноиди в марихуаната намалява, като процесът се ускорява под действието на светлина, повишена влажност и/или висока температура. Сортовете коноп, в които съдържанеито на канабиноиди е под една гранична стойност (обикновено около 0,2%) се оценяват като индустриални и следователно неподходящи за добив на марихуана.

Биохимично влияние

В организма канабиноидите оказват влиянието си чрез взаимодействие със специфичните канабиноидни рецептори CB1 и CB2, които се откриват в главния и гръбначния мозък, вътрешните органи и имунната система. Марихуаната няма токсично действие върху черния дроб или бъбреците. Метаболитите на канабиноидите се отделят от организма с урината, което позволява употребата на марихуана да се удостовери чрез прости и евтини тестове.

Действие

Марихуаната усилва текущото настроение, предизвиква лека еуфория и забележимо изостряне на всички сетива, променя себеоценката и усещанията за пространство и време. При високи дози е възможно да се наблюдават слаби халюцинации, предимно при хора, които имат опит с употребата на халюциногени. Наблюдават се по-често слухови, отколкото зрителни халюцинации. Според употребяващите, "тревата" има успокояващо действие и им помага да се справят със стреса; позволява възприемането по различен начин на музика и други изкуства.

Марихуаната има значително негативно влияние върху краткосрочната памет, но не и върху дългосрочната такава или върху способността за самоконтрол. Употребяващите твърдят, че тревата засилва въображението им и творческите способности (особено в областта на изкуството), желанието за общуване, способността да откриват нови аспекти у познати неща, вниманието към детайлите и възможностите за намиране на асоциации и взаимовръзки; Същевременно пречи на концентрацията, боравенето с числа, ученето, точното чувство за време и фината координация на движенията. Засилването на сетивните усещания се възприема като особено приятно при сексуално общуване.

Употребата на марихуана води до намаляване отделянето на слюнка, понижаване на вътреочното налягане (което се проявява като зачервяване на очите), и понижаване нивото на кръвната захар. Последното, съчетано с подсиленото вкусово усещане, води до засилване на апетита, което при редовна употреба може да доведе до натрупване на наднормено тегло, с всички произтичащи от това състояние последствия. Същевременно марихуаната действа и като антиеметик (средство против повръщане), спазмолитик (против спазми) и отпуска напрегнатите и схванати мускули. Големите дози марихуана леко подтискат имунната система, но няма статистически данни това да води до повишена податливост на заболявания. Марихуаната обикновено понижава кръвното налягане и разширява кръвоностните съдове, което в ниски дози облекчава някои случаи на главоболие, но във високи може да го предизвика; освен това марихуаната има противовъзпалително и слабо изразено аналгетично действие. Тези свойства определят и основните медицински приложения на марихуаната.

Рискове

Предизвиква ярки възприятия, повишено самочувствие и сексуално желание, водещо до рисково поведение.Ефектът на канабисът зависи от видът му, начина на приемане, предишния опит, очакванията на употребяващия и от смесването му с други вещества.Продължителната употреба води до:

• Негативни настроения и нагласи
• Намалена способност за концентрация
• Нарушени волеви процеси
• Формиране на психическа зависимост
• Респираторни заболявания и рак на белите дробове
• Прекратяването на употребата е придружено с гадене, повръщане, безсъние, раздразнителност.

Забранена за медицинска употреба в България! Основен медицински ефект е антиеметичния (потискане гаденето и повръщането), а също и повишава апетита. Трябва обаче да се отбележи, че съвременните лекарства превъзхождат по действие лекарствените ефекти на марихуаната. Допуска се, че марихуаната се е използвала ограничено в традиционната медицина за лечение на глаукома, като антиеметик и спазмолитик. Привържениците на употребата и твърдят, че болни от рак в терминален стадии могат да употребяват марихуана за облекчение на симптомите (болките), както и за и смекчаване вредните ефекти от химиотерапията. Заради свойството си да потиска имунната система марихуаната може да е едно от средствата при множествена склероза. Засилването на апетита и създаването на еуфория пък да помагат при някои случаи на анорексия. Освен това продуктите от коноп могат да се прилагат при ревматизъм, мигрена, болезнена менструация, астма, диабет, емфизем и др. Тези приложения все още са обект на изследвания и в медицинските среди няма единно мнение за ефективността им.

Дозировка

Марихуаната обикновено са употребява в компания, като няколко човека пушат последователно от една и съща цигара. Това позволява на по-опитните потребители да избегнат поемането на твърде висока доза. В страните, където достъпната марихуана е със сравнително слабо действие, е прието цигарата да се предава по-бързо, а пушещите да си дръпват по веднъж, но силно и да задържат дима възможно най-дълго; и обратното - в страните, в които марихуаната на пазара е по-силна, цигарата се предава по-бавно, като пушачите си дръпват по няколко пъти, но по-слабо и задържат дима в дробовете си за по-късо време. Дозите THC, които се приемат при пушене са около 2-5 mg, а типичната продължителност на действие е от порядъка на няколко часа; при поглъщане тези стойности са около 2 пъти по-високи.

Токсичност и хронични ефекти

Марихуаната е сравнително безопасен за живота психоактивен препарат, защото няма установена смъртоносна доза за човека, както и не са известни случаи на смърт или заболявания като пряк резултат от употребата.

Въпреки това употребяващите марихуана са изложени на по-висок риск от наранявания и травми в резултат на инциденти в бита и при шофиране. Затова не се препоръчва да се управлява автомобил или работи с опасни машини след употреба на марихуана.

Няма стриктна еквивалентност между пушека от марихуана и този от тютюн, така че няма и основание да се правят сравнения между вредните им ефекти върху човешкия организъм. Може да се посочи само, че марихуаната се употребява в много по-ниски дози от тютюна, че често се употребява в наргиле, което намалява с около 50% канцерогенните вещества в пушека, както и че няма данни пушенето на марихуана да предизвиква емфизема. Естествено, вредните ефекти от пушенето не се наблюдават при поглъщане на препарата.

Странични ефекти

В някои случаи употребата на марихуана води до състояние на параноя, проявяваща се като налудност за преследване. При неопитните потребители могат да се наблюдава тревожност, евентуално прерастваща в пристъп на паническо разстройство, съпроводено от психосоматични явления - сърцебиене, задушаване, гадене, повръщане и колапс. Предполага се, че тези явления до голяма степен са резултат по-скоро на страха от наказание, съществуващ в страните, където употребата на марихуана се преследва от закона.

У хора с проблеми в сърдечно-съдовата система марихуаната може да предизвика аритмия и повишаване или понижаване на кръвното налягане. При мъжете се наблюдава временно понижение на нивото на полови хормони и броя на сперматозоидите, но няма данни това да създава проблеми за оплодителните способности.

Толерантност, зависимост и абстиненция

Толерантност към ефектите на марихуаната се създава бързо, в порядъка на часове, но и отминава също толкова бързо. Употребяващите твърдят, че сравнително лесно се създава толерантност и към ефектите на марихуаната, получена от всеки специфичен сорт коноп, и затова предпочитат често да сменят типа и/или доставчика на "тревата"; но отбелязват, че като цяло, след употреба в продължение на години наблюдават обратна толерантност - т.е. получават същите ефекти от все по-малки дози.

Марихуаната не предизвиква физическа зависимост, но се предполага, че около 5% от редовните ѝ потребители страдат от психическо пристрастяване. Голяма част от пристрастените имат проблеми и с употребата на други препарати и/или вещества.

Марихуаната е едно от малкото известни психоактивни вещества, които предизвикват ефект на обратен дозов толеранс. За разлика от класическите наркотици, при които с течение на времето дозата, необходима за постигане на един и същи ефект, расте, при марихуаната тя често намалява: пушач, свикнал на 2-3 цигари марихуана на ден, често след 6 до 12 месеца открива, че вече и една му е достатъчна за постигане на същия ефект.

При по-младите потребители (до 15-20 г.) привикването към марихуаната е по-лесно, докато с достигането на по-зряла възраст (30-35 г.) повечето употребяващи спонтанно се отказват от навика си.

Някои употребяващи оценяват като особено вреден навика марихуаната да се пуши, който асоциативно води до употреба на тютюн и съответно създаване на зависимост към никотин и излага пушещия на повишен риск от белодробни заболявания. В по-голяма степен на такива рискове са изложени и потребителите от държавите, където има достъп до по-силнодействаща марихуана, което прави необходимо разреждането ѝ с тютюн.

Обикновено рязкото спиране на употребата на марихуана предизвиква абстинентни ефекти. Понякога се наблюдават леко безпокойство, нарушен сън и други симптоми.

Проблемна употреба

Употребата на марихуана може да представлява проблем за хора, активно занимаващи се с дейности, зависещи от краткотрайната памет, например ученици и студенти. Има данни, че при ежедневна употреба може да се наблюдава сериозен спад на интелектуалните възможности, който не изчезва при прекратяване на употребата. Поради нарушаването на фината координация на движенията и на усещанията за пространство и време, употребата на марихуана е принципно несъвместима с шофирането и управлението на потенциално опасни машини.

По-значимите проблеми, свързани с употребата на марихуана, произтичат от законовата ѝ забрана в много държави. В тях употребяващите марихуана излагат на риск своите личностно и професионално развитие, собственост и здраве при налагане на наказанието „лишаване от свобода“, „глоба“ или други наказателни и административни санкции.

Профилактика и лечение

Зависимите от марихуана обикновено успяват да преодолеят това състояние без изрична медицинска помощ и медикаментозно лечение. В случаите на по-силно изявени абстинентни синдроми консултацията с психотерапевт е достатъчна за справяне с пристрастяването. Предпазването от формиране на зависимост разчита на информирането на подрастващите и въобще на потенциалните потребители за този риск, както и за възможните вредни последствия - здравни и наказателни.

Законово положение

Забранена за производство, преработване, придобиване или употреба в България.

България

В България марихуаната е посочена в списък № 1 на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите. В този списък са изброени вещества, които според българския законодател са забранени за употреба в хуманната и ветеринарната медицина. В този списък е и хероина. Придобиването или държането на което и да е било от веществата в този списък се наказва с оглед на чл. 354а от Наказателния Кодекс с лишаване от свобода от 1 до 6 години и с глоба от 2 000 до 10 000 лева. Производството, преработването, придобиването или държането с цел разпространение се наказва с лишаване от свобода от 2 до 8 години и с глоба от 5 000 до 20 000 лева. Когато наркотичните вещества са в голямо количество, наказанието е лишаване от свобода от 3 до 12 години и глоба от 10 000 до 50 000 лв.

САЩ

В момента единайсет щата имат закон, който разрешава легалното ползване на марихуана за медицински нужди, те са: Аляска, Вашингтон, Вермонт, Калифорния, Колорадо, Мейн, Монтана, Невада, Орегон, Род Айлънд и Хаваи. В решение на Върховния съд от 6 юни 2005 г. обаче в делото Гонзалес срещу Райх съдът отсъдил със 6 гласа за и 3 против, че Конгресът има право да обяви медицинската марихуана извън закона, като по този начин поставя пациентите под федерално съдебно преследване дори и в щати, в които лечението е законно.

Холандия

Съществуват страни, където притежанието на марихуана в малки количества или дори търговията с нея в малки количества под стриктен контрол на определени за целта места не се преследва, което е довело на практика до декриминализация. Най-свободната в това отношение европейска страна е Холандия. Тази политика се води с цел да се намалят рисковете при употреба и да се отдели пазарът на марихуана от този на други психоактивни вещества с по-голям потенциал за вреда.

История

Канабисът е познат на човечеството от хиляди години - това е една от най-старите растителни култури на света.

от Уикипедия, свободната енциклопедия