Лекарства60% от него са частни покупки. В ЕС 80% от парите за медикаменти идват от здравните каси

Азбучна истина е, че лекарствата са стока от първа необходимост. От нея българите не могат да се лишат, колкото и да са засегнати от финансова криза. Затова и на фармацевтичния пазар продажбите бележат повишение. Показват го данните за първите месеци на 2014-а. Прогнозите са, че до края на декември увеличението ще продължи и годината ще завърши с едноцифрен ръст - около 7%. Експертите обаче твърдят, че не може да се говори за възстановяване, а само за преодоляване на забавянето, защото отрицателно влияние продължават да оказват недостигът на пари от държавата - от Националната здравноосигурителна каса и Министерството на здравеопазването, както и ниските възможности на хората за „частни" покупки.

Така в крайна сметка при международните сравнения излиза, че България си остава сред последните страни в Европа по задоволяване на нуждите от здравеопазване и лекарствено лечение. Удар със закъснение Всъщност финансовата криза, започнала осезаемо в България през 2009-а, засегна малко по-късно фармацевтичния пазар. Което отново доказва, че лекарствата са едно от последните орязани пера в семейните разходи. През 2012 г. за първи път от 7 години той снижи ръста си на 5,2%, докато през 2011-а спрямо 2010-а скокът беше 12%. Главна заслуга за този нисък резултат имаше аптечният пазар, който нарасна едва с 3,3%. През 2013 г. бе отчетено увеличение с 6,3%, а общата стойност на из-търгуваните лекарства достигна 2,343 млрд. лева по данни от българския клон на Международната консултантска организация в областта на здравеопазването и фармацевтичната индустрия IMS Health. По предварителни оценки в края на тази година се очаква при лекарствата по рецепта нарастването да е със 7,5% до 2,050 млрд. лева. На болничния пазар скокът ще е 15%, което прави общо 412 млн. лева. При лекарствата без рецепта ще има ръст 6% и стойност 400 млн. лева, при хранителните добавки - съответно 13% и 290 млн. лева.

Много пари за тежки болести Двуцифреното повишение на т.нар. болничен пазар се дължи главно на онкологията. Там има големи недофинансирани нужди от медикаментозно лечение. Едновременно с това болните от рак българи стават все повече - над 37 хиляди новооткрити случая само за 2014 година, което прави общо над 270 000 пациенти. Скокът при лекарствата по рецепта също е заради тежки болести - рак, диабет, артрит, антитромботична терапия. Експертите коментират, че при тези два сегмента от пазара увеличението по стойност се дължи на два фактора. Първият са повече болни заради застаряващото население, стреса и некачественото лечение. Вторият са по-скъпи медикаменти. Прогресът на науката прави възможно по-ефикасното лечение, но понеже в разработката и клиничните изпитания на лекарствата се влагат огромни ресурси, те не могат да бъдат евтини. Дори и при контрола върху цените и т.нар. международно рефериране, което в интерес на истината намали стойностите, по които държавата купува медикаменти за скъпоструващи диагнози. Другата особеност е българска - Националната здравноосигурителна каса финансира скъпите терапии близо до 100% и плаща частично (25-50%) по-масовите лекарства. Това се смята за справедливо, тъй като те по принцип струват по-малко (около 6 лева средно за опаковка) и не може да се твърди, че ниската реимбурсация лишава пациентите от достъп до лечение. Така че тези 2,050 млрд. лева, които ще бъдат похарчени за лекарства с рецепта, идват колкото от касата, толкова и от личния джоб на болните в съотношение приблизително 45:55. За миналата година положението е горе-долу същото - хората са платили „частно" 977 млн. лв. за лекарства с рецепта. Като прибавим към това сумите за лекарства без рецепта, които лекуват главно болки, простуди и грип, и за хранителни добавки, излиза, че българинът в много голяма степен сам си финансира лечението с медикаменти. За 2012 г. частните покупки са за 1,333 млрд. лева, а с обществени средства - за 873 млн. лева. Проблемите в пазарен фокус Анализът на фармацевтичния пазар много ясно фокусира проблемите   на   българското здравеопазване. Въпреки че здравното осигуряване е задължително и всички работещи всеки месец плащат за него, по-голямата част от парите за лекарства са от джоба на пациентите, а не от обществени средства.

Съотношението продължава да е приблизително 60:40 и по този показател България е на едно от последните места в Европа. Средно за страните от Европейския съюз общественото финансиране покрива над 80% от пазара, което е 2 пъти повече в сравнение с България. За сравнение - в Германия здравните каси плащат лекарства за 37 млрд. евро годишно, в България - за 500 млн. евро. Германците са 10 пъти повече от българите, разликата във финансирането е 76 пъти. А едва ли някой ще се наеме да твърди, че българите са поздрави от германците. Реформа може би някога, но не сега Промяна скоро не е реалистично да се очаква. Както знаем, Националната здравноосигурителна каса непрекъсното се оплаква от недостиг на средства и едно от последните решения на депутатите от предишното Народно събрание беше да актуализират, т.е. да увеличат бюджета й. При сложната ситуация около съставянето на парламентарно мнозинство и правителство след резултатите от изборите на 5 октомври надали може да се прогнозира бързо съгласие за нова стратегия в здравеопазването. Макар че намеренията за реформа са записани в програмите на всички партии. Според експертите изход е развитието на допълнително частно здравно осигуряване и ликвидиране на монопола на здравната каса. Точно около това обаче сред политиците няма единомислие.

Конкуренцията може да бъде приета или отхвърлена след обществен дебат, който политическата класа все не се осмелява да започне. В него няма място за популизъм и затова е вероятно той да не се случи в скоро време, като се имат предвид сложното съотношение на силите в Народното събрание и предстоящите след година избори за местна власт. Прогнозите на експертите са, че през 2015 г. няма да има силен ръст на фармацевтичния пазар. Причина е липсата на реформа и на съществено увеличение на финансовия ресурс. Вероятно парите за здравеопазване ще останат в рамките на 4% от брутния вътрешен продукт. Не може да се очаква голям икономически ръст и значим скок на доходите. Всичко това означава, че българите няма да имат по-голям достъп за здравеопазване и догодина.