Между 5000-6000 са общо болните със злокачествени заболявания на кръвта в България. Годишно около 1400 – 1500 са тези с новооткрити такива заболявания. Това каза в презентацията си „Хематологията – иновацията, която носи живот“ проф. Юлиан Райнов, който е ръководител на Клиниката по хематология във ВМА и заместник-председател на Българското медицинско сдружение по хематология, по време на XVII –та национална среща в Албена, цитиран от БГНЕС.

Хематологията е наука за кръвта и се занимава с болестите на кръвта и кръвотворните органи. Част от тях са доброкачествени, каквито са анемиите, промените в бялата кръвна картина, в броя на тромбоцитите, най-често тромбоцитопениите. Има и злокачествени заболявания, най-важни от които са левкемиите, лимфомите и множественият миелом.

„Едно проучване, което беше малко изненадващо и за мен показва, че 49% от 800 запитани знаеха какво представлява тази специалност, другите обаче доста обезпокояващо, не свързват хематологията с болест на кръвта”, посочи проф. Райнов. Най-честите прояви на хематологичните заболявания, било то доброкачествени или злокачествени са умората, бледостта на кожата, намалената физическа активност, което може да говори за съвсем банална анемия, но и за сериозно заболяване на кръвта.

Най-честите прояви на хематологичните заболявания, било то доброкачествени или злокачествени са умората, бледостта на кожата, намалената физическа активност, което може да говори за съвсем банална анемия, но и за сериозно заболяване на кръвта.

Другите изяви са подобни на грипа – повишена температура, втрисане, отпадналост, сърбеж по кожата, а по отношение на лимфомите е появата на увеличени лимфни възли, които налагат спешна консултация с хематолог. „Един лимфен възел, който е над 2 см и размерът му не намалява след 2-3 седмичен прием на антибиотици, задължително трябва да се отстрани оперативно, за да може да се постави диагнозата доброкачествен лимфаденит или лимфом - Ходжкинов или неходжкинов. В ранен стадий лечението е по-ефективно и в много от случаите пациентите могат да бъдат излекувани. Това настина е възможно, категоричен е професорът.

„Чест прави на НЗОК и МЗ, че 100% от лекарствата, които се използват за лечение на злокачествени заболявания се реимбурсират, но винаги има какво да се желае. При проследяване на някои от пациентите нещата са недофинансирани. Нашите пътеки са крайно недофинансирани. Изчислено е, че за една новодиагностицирана остра левкемия разходите са около 10 000-12 000 лв., но от касата се заплащат само 860 лв. Тоест предстоят тежки разговори с административните институции, които се занимават със здравеопазване, за да бъдат по някакъв начин урегулирани и адекватно заплащани медицинските услуги”, обясни проф. Райнов.

Според думите на професора  у нас специалистите са константа към момента на него са му известни около 5-6 души, които са напуснали страната и работят в чужбина, най-вече в скандинавски страни, Великобритания и Франция. Тук остава едно много добро ядро, съсредоточено в университетските клиники с изключително добре подготвени ръководители на тези клиники, както и в четирите специализирани клиники в София, покриващи 3-то ниво на компетентност, които работят в тясна колаборация.

„Така че за мащабите на България около 160 хематолози са един добре, допустим минимум, който може да обслужи болните с хематологични заболявания. Проблем са лекарите, които работят в доболничната помощ, тъй като в някои от областите има по един хематолог. Например във Видин са – 2, във Враца – 2, в Монтана - 1, Велико Търново – 2, Разград – 1, Силистра – 1, Добрич – 1, Шумен-2, в Бургас – само 3 колеги, в Кърджали няма хематолог, там пациентите се обслужват от двамата хематолози от Хасково, Пазарджик има 1. Ние разполагаме с тази карта как са разпределени хематолозите в страната”, обясни професорът.