Живеем във време, в което стресът е ежедневие, ето защо не е чудно, че все повече хора у нас биват диагностицирани с психични заболявания.

 

За съжаление в България засегнатите от психични заболявания живеят изолирано, което задълбочава проблемите им, а грижите за тях са крайно недостатъчни. Липсата на информация за характера на заболяванията им също е причина те да живеят вън от обществото.Трудно е човек да признае , че има проблем, още по-трудно е обаче да потърси помощ, т.к. у нас все още говоренето открито за психичните заболявания е тема табу, а болният сякаш е белязан от стигма.

Но какво точно е стигмата и какво е социалното и значение днес?

 В древна Гърция телесни знаци или “стигмати” са били изрязвани или изгаряни по телата на хора, които е трябвало да бъдат белязани като различни. Съвременната употреба на понятието е свързана със социолога Ървин Хофман, според който стигмата е дълбоко дискредитиращ атрибут, който оставя от целия човек само позорното петно. Други изследователи казват, че стигмата е характеристика, която влиза в противоречие с нормите на групата; под норми те разбират споделени убеждения как хората трябва да се държат.

Стигмата при пациентите с психични заболявания е най-изразена при тези, които живеят самотно, без близки семейни контакти, както и при лица, страдащи от личностно разстройство и шизофрения, и пациенти с продължителна история на заболяването. Те биват инстинктивно отбягвани от хората, сочени като евентуално опасни, работодателите отказват да ги наемат на работа. Ето как болният попада в един порочен кръг, от които измъкване няма. Не рядко тези хора прибягват към опити за самоубийство, които рано или късно стигат до успешен край.

Несъмнено е нужна промяна. Стигмата към психично болните хора трябва да бъде снета.  Разбиране, подкрепа и профилактика на психичното здраве са ключът към приемането на болните, защото те не заслужават да бъдат отхвърляни и дамгосвани, като различни. Имат нужда от онова, от които всички имаме – чисто човешка любов и грижа, за да се справят с проблемите си, защото нишо в този живот не е сигурно и още утре един от нас може да бъде на тяхно място.