Близо половината от пациентите с рак си отиват след мощната терапия
Ако медикаментите срещу рак т.нар. химиотерапевтици се въвеждат в организма на онкоболните чрез нанодиаманти, то лечебната доза може да се намали от 20 до 100 пъти. А както е известно, повече от половината пациенти умират от „химията" срещу тумора, защото тя се понася изключително трудно.
Това съобщи пред „Труд" проф. Ставри Ставрев, един от създателите на нанотехнологиите у нас. Ученият бе модератор на сесията по специалността си на приключилия в неделя VIII национален конгрес по онкология. В престижния форум участваха над 450 участници, от които близо 100 от чужбина. В продължение на 4 дни там бяха обсъждани новостите в лечението на хората с тумори „Разглеждахме терапии, които
тепърва ще се въведат след 1 -2 или 5 г. А те ще позволят много по-добро лечение, особено в по-ранните фази на заболяването като втора и частично трета. Положението на пациентите от четвърта пък наймалкото ще се облекчи", обясни проф. Ставрев.
Той и колегите му от Ирландия, Русия, Великобритания и САЩ изцяло насочиха вниманието си към така абстрактните за обикновените хора нанодиаманти. „Синтезът им се извършва посредством взривен процес. Става "дума за детонация на определен клас вещества, които имат свободен въглерод. Именно той се превръща в нанодиамант, и то монокристален (а не като останалите с трислойна обвивка)", разясни професорът. И продължи: „Следващата стъпка е очистването на нанодиаманта, което се случва за кратко време. Но тъй като на повърхността му има много остатъчно напрежение, там той е изключително активен". Тази негова характеристика и голямата му абсорбционна способност позволяват по него да се залепва всичко. Затова при определени условия по повърхността му се фиксират и препаратите срещу рак. А пациентът с лекота може да погълне като хапче миниатюрния нанодиамант (той е около 2-3 нанометра) с лекарството и така то да попадне в него. „Нестандартният медикамент преминава през целия цикъл на храносмилателната система, отива в кръвта и чрез нея до всички точки на организма без костите. Но полепва първо по мембраната на раковата клетка, не на здравите уточни проф. Ставрев. След като унижощи туморната клетка, нанодиамантът „напуска" организма заедно с нея. Това се случва чрез отделителната система, защото от кръвта се насочват към бърбеците и оттам в урината. „Не се извършва никакво натрупване на нанодиаманти в тялото ни, както твърдят незапознати", отсече специалистът ни.
Професорът е разработил промишлена технология, чрез която в България да се създават нанодиаманти. „Реалната стойност на SP3 структурата - така съм нарекъл веществото, излиза между 5 и 7 евро за грам. Да, ако навлезе в практиката след това може да се наблюдава оскъпяване, но то няма да е сериозно", заяви проф. Ставрев.
Към момента разработката му е на ниво „клинично изпитание". Той е приключил първия етап. „Но понеже парите свършиха, с колегите от чужбина обсъдихме на конгреса да направим международен консорциум и чрез него да подадем документи за проект чрез финансиране от Брюксел", разясни идеята си нашият учен. В консорциума щяло да има умове от Русия, Великобритания, Ирландия и Италия. „Проектът ще обхваща приложението на нанодиамантената терапия при рак. Нуждаем се от 12 млн. евро", каза още Ставрев.
Ако проектът бъде одобрен, клиничните проучвания (които са в три фази) бързо ще бъдат приключени. Впоследствие професорът и колегите му очакват и интерес за купуване на разработката от фармацевтични компании. „Добра новина е, че в болницата по онкология в София се създаде работна група по проблема. И ако се стигне до втората фаза на клиничните проучвания, в лечебното ни заведение ще започне експериментално лечение с нанодиамантите", завърши проф. Ставрев.
в. Труд
Добави коментар
Внимание: Задължително е писането на кирилица.