Мускулна хипотония

Мускулна хипотония – Описание

Мускулна хипотония – Причини

Мускулна хипотония – Симптоми

Мускулна хипотония – Диагноза

Мускулна хипотония – Лечение

Мускулна хипотония – Описание

Мускулна хипотония е състояние на понижен мускулен тонус. При Мускулна хипотония в нормално, дори и в релаксирано състояние, мускулите са съкратени в известна степен, което придава чувство за пружиниране и осигурява известна резистентност при пасивно движение. Мускулният тонус се регулира чрез сигнали от мозъка, които по нервите достигат до мускулите и ги карат да се съкратят. Хипотония може да настъпи при увреждане на мозъка, гръбначния стълб, нервите или мускулите. Увреждането може да е резултат от травма, външни фактори или да се 

дължи на генетични, мускулни или централно нервни нарушения. Мускулна хипотония може да се наблюдава при синдром на Даун, мускулна дистрофия, церебрална парализа, синдром на Прадер-Уили, миотонична дистрофия, болест на Тай-Сакс и други. Понякога не е възможно да се открие причината за състоянието. Бебетата с хипотония са отпуснати, с изглед като „парцалена кукла”, тъй като ръцете и краката им висят до тялото и имат малък или никакъв контрол над движенията на главата. Други симптоми на хипотония включват проблеми с движенията и стойката, затруднение в дишането и говора, отпуснати стави и връзки, и отслабени рефлекси. Интелектът не е засегнат при хипотония.

Мускулна хипотония – Причини

Мускулна хипотония може да настъпи при разнообразни състояния, засягащи централната нервна система, мускулни и генетични нарушения. Най-честите причини за мускулна хипотония са:

·        Синдром на Даун;

·        Мускулна дистрофия;

·        Церебрална парализа;

·        Синдром на Прадер-Уили;

·        Миотонична дистрофия;

·        Синдром на Марфан;

·        Болест на Тай-Сакс.

Мускулна хипотония – Симптоми

  • Следните симптоми са чести при наличие на хипотония:
     
  • Намален мускулен тонус; мускулите се усещат меки и отпуснати;
     
  • Способност за преразтягане на крайника, над обичайното;
     
  • Забавено моторно развитие при децата – неспособност за задържане на главата в изправено положение, без помощ от родителя; невъзможност за ставане от седнало положение без опора; затруднено прохождане;
     
  • Проблеми с храненено  - затруднено преглъщане и дъвчене;
     
  • Трудности в дишането;
     
  • Често отваряне на устата с излизане на езика навън.

Симптомите са различни при различните деца и варират според подлежащата причина.

Доброкачествената вродена хипотония е с неясен произход. При нея интелектът на детето и функцията на централната нервна система са нормални. Най-често не настъпва забавяне в развитието и детето усвоява, макар и по-бавно, умения като сядане, вървене, бягане, скачане.

Мускулна хипотония – Диагноза

За поставяне на диагноза, лекарят снема подробна анамнеза и извършва преглед, включително детайлно изследване на функцията на мускулите и нервите. Важно значение има оценката на моторните и сензорните умения, равновесието и координацията, рефлексите и функцията на нервите, и не на последно място – оценка на умствените способности.

В зависимост от предполагаемата причина за мускулна хипотония, могат да се извършат следните изследвания:

  • Магнитенрезонанс (ЯМР) – диагностично изследване, което дава детайлен образ на органите и структурите на тялото. То се прилага с цел изключване на някои процеси в гръбначния стълб и нервите.
     
  • Компютърнатомография – диагностично образно изследване, което използва комбинация от рентгенови лъчи и компютърни технологии, за да даде двуизмерен образ на структурите на тялото. Той дава детайлна картина на всяка част на тялото, включително кости, мускули, мастна тъкан и органи.
     
  • Кръвни изследвания;
     
  • Електромиография(ЕМГ) – използва се за оценка на функцията на нервите и мускулите;
     
  • Електроенцефалография (ЕЕГ)– тест, който измерва електрическата активност на мозъка. Той регистрира мозъчните вълни чрез малки електроди, поставени на главата;
     
  • Лумбална пункция– използва се за измерване на налягането в гръбначния канал, както и за вземане на цереброспинална течност (ликвор) за изследване.
     
  • Мускулна биопсия– проба от мускул, която се изследва под микроскоп;
     
  • Кариотипизиране– това е хромозомен анализ, при който с помощта на кръвни клетки (левкоцити) се изследва хромозомния набор на пациента и се търси наличие на генетични аномалии.

Мускулна хипотония – Лечение

Специфичното лечение при мускулна хипотония се опредяля на базата на:

·        възрастта на детето, общото здравословно състояние и медицинска история за предишни заболявания.

·        Степен на изразеност на симптомите на състоянието;

·        Подлежащата причина за състоянието;

·        Поносимостта на детето към определени лекарства и процедури.

Не се изисква специфична терапия за лечението на доброкачествената вродена хипотония, но децата с подобно заболяване може периодично да се нуждаят от лечение на състояния, свързани с мускулна хипотония – например повтарящи се дислокации на някои стави.

Терапевтичните програми имат за цел да повишат мускулната сила и обикновено включват физикална терапия от ранна възраст. Други методи са насочени към говорните умения, дишането и проблемите с преглъщането. Терапевтите използват специални играчки и помощни устройства, за да окуражат изграждането на моторните умения, подобряване на координацията и заздравяване и разтягане на мускулите. Физикалната терапия включва и обучение на родителите на детето, за да се продължи лечението и в домашни условия.

Невромускулната електрическа стимулация се използва за активиране на хипотоничните мускули, подобряване на силата и генериране на движение в парализирания крайник, като така предотвратява дифузната атрофия.

Ако подлежащата причина за заболяването е известна, лечението е насочено към специфичното заболяване, последвано от симптоматична и поддържаща терапия. При много тежки случаи, лечението може да е преди всичко поддържащо, например поддържане на основните функции като дишане и хранене, физикална терапия за предотвратяване на мускулната атрофия и поддържане на ставната мобилност, и мерки за предотвратяване на опортюнистични инфекции като пневмония.