ОрешарскиДо две седмици Министерството на здравеопазването ще излезе публично с концепция за лекарствената политика. Това обяви зам.-министърът на здравеопазването д-р Бойко Пенков по време на среща между него, премиера Пламен Орешарски, министъра на образованието проф. Анелия Клисарова и граждански организации. Сред въпросите, които гражданите отправиха към политиците, бяха какви мерки взима правителството за намаляване на цените на медикаментите и подобряване на контрола на ценообразуването. Хората изказаха притесненията си, че има лекарства, при които печалбата на фармацевтичните производители е 1000 и дори 1500 процента, като това става на гърба на пациентите. Обявено бе също така, че фирми продават фиктивно медикаменти на болниците и точат ДДС.  

В отговор премиерът Орешарски заяви, че правителството ще вземе мерки за постепенното възстановяване на централизираните доставки на медикаменти. Според него, когато преди няколко години е имало централизирани търгове, това е давало по-добри резултати в контрола на цените на лекарствата от сегашната система. Той обаче уточни, че това не означава тяхното връщане в Министерството на здравеопазването, а просто възприемане на стария модел, но под друга форма.

Пламен Орешарски коментира, че в момента най-болните сектори в здравеопазването са лекарствената политика, спешната и болничната помощ. Той добави, че именно това са секторите, в които правителството смята да съсредоточи усилията си.

По време на срещата граждани попитаха премиера защо не бъде закрита НЗОК, а вместо нея да бъде създадена дирекция към МЗ, която да се грижи за финансирането на здравната система. Той бе попитан и какво се прави за демонополизацията на касата и за привличането на частни инвестиции в здравеопазването. Пламен Орешарски отговори, че сигурно здравната каса има много недостатъци в своята работа, но не е удачно тя да бъде закривана. Той каза, че модерното здравеопазване навсякъде по света е организирано с участието на една, няколко или много конкуриращи се здравни каси или фондове. „Споменът за дирекцията в МЗ от времена, когато изцяло икономическата система беше различна и държавата разполагаше практически с всички средства или почти всички, не е много добър, защото ние се намираме в друга ситуация. Аз имам сериозни притеснения, че всеки експеримент за кардинална промяна на организацията на здравната каса и бюджетно финансиране може да ни върне отново в годините 1997- 1998, когато дори бинт трябваше да си купуваме и други елементарни неща”, заяви премиерът.

По отношение на насърчаване на частните инвестициите в здравеопазването Пламен Орешарски каза, че за съжаление от 90-те години досега е било допуснато те да се случват на стихийна основа. „Винаги, когато частният сектор бъде оставен без насочване и регулиране, той по силата на собствения си интерес избира секторите, които дават рентабилност и избягва сектори, които не носят печалба. Аз си спомням една финансова цифра. През 2008 г. приблизително 12 на 100 от средствата в касата за финансиране на болничната помощ отиваха в частни болници. Днес цифрата е около 25 на 100. Освен това всички тежки и недобре платени диагнози се избягват от частния сектор”, заяви той.

Премиерът добави, че това не означава, че не трябва да се насърчават инвестициите в тази област. Според него обрат в здравеопазването ни ще стане, когато в него навлезе частният сектор, но когато той се регулира от държавата. 

Орешарски каза още, че модерните клиники, били те държавни или частни, не бива да се струпват на едно място или в две три населени места, а трябва да се създадат предпоставки за оптималното им разположение в цялата страна. За това е необходимо на първо място изграждане на здравна карта по дейности. По негово мнение ако в един регион има 20 броя клиники, които се занимават с едни и същи дейности, НЗОК трябва да сключи договори само с част от тях, а не с всички. „Проблемът на този тип регулации е, че всъщност нямаме добра рамка за регулиране и ще работим върху това”, заяви той.

Запитан също така дали е възможно да се отделят проценти от ДДС, които да отиват за здраве, Пламен Орешарски отговори, че може, но преди това трябва да се вземе решение от кои други сектори да се вземат пари. Според него подобно предложение не е целесъобразно, защото останалите обществени сфери също са важни.