Един от основните мотивите на ДСБ за създаването на Законопроект за правата на пациента е празнината по този въпрос в Закона за здравето. Това коментира д-р Стойчо Кацаров, един от авторите на документа. Той припомни, че в повечето от страните-членки на Европейския съюз има подобни действащи закони. По негово мнение правата на пациентите са универсални. Те не зависят от промените в здравната система на дадена страна, от това дали човекът е здравно осигурен или не или от начина, по който се финансира здравеопазването. Широкото разпространение на нерегламентирани плащания при лечение и дори фактори като въвеждането на нови медицински методи и опасността от възникване на лекарски грешки, налагат скорошното въвеждане на законови мерки в защита на пациентите, заяви д-р Кацаров.  

На първо място, Законопроектът, внесен от ДСБ обръща внимание на правото на всеки пациент на медицинска помощ, неговата защита от дискриминация, както и правото му да получи по негово желание второ мнение за лечението си. Според д-р Стойчо Кацаров ключово е правото на пациента да избере не само лекуващия си лекар, но и лечебното заведение, в което да стане неговото лечение. Уреден е и въпросът с листите на чакащите.

В Законопроекта са засегнати обстойно и проблемите със зачитането на личното достойнство на пациента и информираното му съгласие. Д-р Кацаров коментира, че правото на информирано съгласие съществува и сега, но не е конкретизирано. Той припомни, че лекуващият се трябва да бъде информиран по начин, който е разбираем за него и никоя медицинска помощ не бива да бъде извършена, докато пациентът не разбере какви биха могли да бъдат последствията от нея. Тук са засегнати дори казусите, когато той не е в състояние да даде информирано съгласие, като ясно е посочено кой може да го направи вместо него.

Законопроектът включва и правото на отказ от лечение, като регламентира случаите, когато може да бъде отменен този отказ. Обяснено е също така какво е медицинска информация и правото на конфиденциалност. Разбира се, той засяга и задълженията на пациента и правото му да подава жалба. Във втория случай правата на пациентите са защитавани от две комисии – комисия за правата на пациента и разследваща комисия. Д-р Кацаров обясни, че комисиите за правата на пациента ще са поместени във всеки областен град и ще са съставени от пет души – двама лекари, психолог или социален работник, представител на религиозната общност, на която принадлежи пациента и председател. Комисиите по правата на пациентите ще бъдат независими от Министерството на здравеопазването и ще се назначават от областния управител по списък, изготвен от Министерството на правосъдието. Разследващата комисия обаче, ще бъде на директното подчинение на МЗ и ще бъде формирана към местните РЦЗ. Именно тя ще бъде тази, която санкционира.

zdrave.net