Доц. д-р Борислав Китов е председател на Комисията по здравеопазване в 40-то народно събрание и заместник председател на Парламентарна група Български Народен съюз. Бил е депутат в 37-мо, 38-мо, 39-то Народно събрание. По професия е лекар със специалност неврохирургия.

Доц. Китов, като председател на Здравната комисия в Народното събрание, каква е Вашата оценка за първата година на правителството и на министър Гайдарски?
Оценките са противоречиви. От една страна, наистина бе направена една революционна крачка – за финансиране от един източник, което е пътят, по който трябва да се върви. От друга страна, от гледна точка на финансирането, тази крачка не беше обезпечена и създаде доста главоболия. Що се отнася до реформиране на болничната част в здравеопазването, няма никакво движение и никакъв напредък през тази една година.
Използвам случая да Ви честитя приемането на промените в Закона за трансплантациите. Доволен ли сте?
Мисля, че дебатът по закона премина в малко спекулативен характер. Искам да припомня, че от 1995 до 2004 г. действаше информираното несъгласие, и нито имаше някакви тежки злоупотреби, нито държавата се намесваше във взимането на органи – изобщо нищо от това, което се описваше тук от част от политическите сили, не се случи. В 14 от страните в Европейския съюз, което е повече от половината, има информирано несъгласие. Ние сме го подсилили и с възможност за протест от страна на близките, което дава възможност да се избягват случаи на неинформираност, каквато може да се очаква, че ще има при част от гражданите. Останалата част от законопроекта цели синхронизиране на нашето законодателство с европейските изисквания за проследяване на органи, клетки и тъкани, както и асистираната репродукция, което дава сигурност на реципиента за качество на услугата. Затова мисля, че това е един, общо взето, добър закон.
Вие сте една от най-активните комисии…
Наистина в последно време най-много закони има в здравната комисия, въпреки че здравеопазването не е в т. нар. червена зона. Налагаше се обаче да има синхронизация по отношение на регулацията на кръвта, кръвните продукти и лекарствените средства. Мога да съобщя пред вашите читатели, че в никакъв случай законодателството в областта на здравеопазването няма да е причина България да остане извън ЕС, което е наша основна задача.
Това обаче не означава, че здравеопазването е такова, каквото ни се иска да бъде. Големият проблем на здравеопазването е недоволството на всички от начина, по който то функционира. От една страна са недоволни пациентите, а от друга – изпълнителите на медицинска помощ, което създава проблеми. Струва ми се, че ако правителството не вземе ясни и категорични мерки по отношение на реформиране на болничното здравеопазване, което да подобри и качеството на медицинските услуги, и заплащането на лекарите, това ще бъде едно от най-слабите звена в правителството.

zdrave.net