Скандалите, избухнали през последните седмици в здравеопазването, непрозрачната лекарствена политика на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) и съмненията за корупция, които всеки ден се множат, ясно доказват изчерпаното доверие към този сектор. Затова е необходимо търговете за лекарства и обществените поръчки да излязат на светло, като информацията за тях се публикува открито. Това поискаха в понеделник представители на различни граждански организации. На срещата дойде и Бриджит Чарнота, ръководител на отдела за България в Главна дирекция "Разширяване" в Европейската комисия.

Съмненията за корупционни механизми според организациите идват от това, че парите за медикаменти, които плаща касата, са се увеличили със 150 млн. лв. в сравнение с 2001 г. В същото време

реимбурсираните лекарства са намалели

от 1423 на 925, като касата плаща значително по-малко за тях. През 2003 г. в сферата на публичните фондове за здравеопазване и най-вече в НЗОК се създадоха условия за преразход, заяви бившият министър на здравеопазването д-р Илко Семерджиев. Според него това се дължи на липсата на информационна система и на възможност за ефективен контрол. През същата година изненадващо в договарянето на лекарствата бяха включени Българският лекарски съюз и Съюзът на стоматолозите в България и това доведе до рязко покачване на разходите за медикаменти, твърди Семерджиев.

По време на дискусията стана ясно, че в Европейската комисия са получени множество писма и жалби за нарушен достъп на български граждани до системата на здравеопазване. Бриджит Чарнота ги систематизира в четири основни групи. Първата от тях е свързана с ниския бюджет за здравеопазване у нас. Получени са и множество оплаквания, свързани с интелектуалната собственост и авторското право на фармацевтичните продукти. Все още в България съществува проблем с имитации на фармацевтични продукти, които се продават незаконно на пазара, което е особено опасно и за фирмите, и за хората, подчерта Чарнота. Изключително опасна според нея е и практиката лекарства да се продават от нелицензирани аптеки или хора без нужната квалификация.

Третата група жалби и писма са свързани с достъпа до здравеопазване. В страните от ЕС медицинска помощ се осигурява за всички групи от обществото, включително за безработните и социално слабите, напомни Чарнота. Тя обясни, че

Еврокомисията е спряла български проект

по ФАР заради опасения, че средствата няма да стигнат до крайния бенефициент. В списъка с проблеми е липсата на прозрачност на обществените поръчки за лекарства, стана ясно от думите на Бриджит Чарнота.

От 2000 г. до момента Програма "Достъп до информация" е завела около 15 дела, всички свързани с липсата на информация от здравната каса. До момента нямаме загубено дело и това означава, че НЗОК трябва да се замисли и да си върне обратно облика на обществена институция, а не на държавна структура, подчерта Фани Давидова от програмата. Според "Трансперънси интернешънъл" здравеопазването е един от секторите, който

прогресивно увеличава недоверието

към себе си. Сравнителни проучвания в отделни обществени сектори показват, че само за една година броят на хората със съмнения за корупция в здравеопазването се е увеличил със 7%. Друго изследване сред българските пациентски организации сочи, че секторът, в който има най-голямо съмнение за корупция, е именно снабдяването с лекарства и достъпът на пациентите до медикаменти, коментира Катя Христова-Вълчева от "Трансперънси".

Неправителствените организации излязоха с 23 предложения, които ще бъдат изпратени до здравната каса и всички институции с отношение към сектора. Те поискаха членовете на комисията, която определя пределните цени на лекарствата, да бъдат обявени публично, както и да бъдат оповестени техните декларации, че нямат конфликт на интереси. Категорично е настояването Българският лекарски съюз и Съюзът на стоматолозите да излязат от процеса на преговаряне на цените на лекарствата, защото нямат пряко отношение към него. На тяхно място в преговорите би трябвало да участват съсловни организации на фармацевтите, смята неправителственият сектор.

Гражданският сектор поиска още да се публикуват пълните текстове от докладите на Сметната палата за проверките в касата, за да може да се осъществи обществен контрол на последиците от тях.

В момента здравеопазването се е разпаднало

на съставните си части поради липса на доверие и липса на справедливост, заяви Деница Сачева от Международния институт по здравеопазване. По думите й, ако този сектор продължава да генерира такова недоволство и такава несправедливост, рано или късно той ще попадне под регулациите на съда. Ако не българският съд, то поне европейската съдебна система със сигурност ще се наложи да внесе ред и в нашето здравеопазване, каза Сачева.

dnevnik.bg