онколекарства, лекарства, нимистерство на здравеопазванетоПарите не са основният проблем за осигуряване на скъпите лекарства за онкоболните, установи проверка на Сметна палата. За 4-годишен период – от 2006 до 2009 г. – общо 49 млн. лв., предназначени за онколекарства, са били икономисани или пренасочени за заплати и капиталови разходи. В същото време са съставени дълги листи на чакащите за онколечение пациенти, при липса на всякакви критерии кой и кога ще бъде включен за лечение. За одитирания период начело на здравното министерство са били трима министри – проф. Радослав Гайдарски, д-р Евгений Желев и д-р Божидар Нанев.

 

Според председателя на Сметна палата Валери Димитров, резултатите от проверката говорят за „сериозни провали в мениджмънта на здравното министерство” при управлението на средствата за онколекарства. Основните изводи в доклада са за неефективно и неефикасно харчене на средствата, в резултат от което са налице много случаи на забавено или неосъществено лечение на пациенти, обясни шефът на Сметната палата.
 
Заради неосигурени лекарства през одитирания период са заведени 16 дела от граждани срещу здравното министерство. Няма заведени дела от МЗ срещу доставчици за неизпълнение на договорите, пише в доклада.
 
Проблемът започва още с планирането на средствата за онколекарства за годината, което е нереално и несъобразено със заявките на лечебните заведения, сочат резултатите от одита. След това идват дългите и тромави процедури по Закона за обществените поръчки, а в много от случаите министерството не се е възползвало от възможността да ускори процедурите чрез рамково договаряне с единствен участник в търга например, обясниха от Сметната палата. От там дадоха за пример случай, при който за недостиг на конкретен медикамент е сигнализирано през април 2005 г., а  договор за доставка е подписан чак през март 2006 г. Заради хроничния недостиг на лекарства са се образували дълги листи на чакащите, а за пациентите в тях лечението е закъснявало с 3 до 6 месеца. Шефката на одитния екип Олга Димитрова посочи като пример лекарство, за което през 2009 г. са чакали 141 пациентки с рак на гърдата или 56% от всички с протоколи за това лечение. Липсват правила и писмено утвърдени критерии за подбор на пациентките в листите на чакащи, което създава предпоставки за субективни решения.
 
Проблемът се утежнява от факта, че със Закона за бюджета се гласува дадена сума за лекарства, но реално през годината се харчи друга, констатира Сметната палата. За одитирания период са направени общо 9 корекции в бюджета за лекарства и 8 от тях са в посока намаление, посочи Олга Димитрова. Така за 4 години парите, определени за лекарства, са намалени с над 49 млн. лв. „Отрязаните” средства за 2006 г. са отишли за изплащане на обезщетения на персонала в здравното министерство, съобщи Олга Димитрова. През 2007 г. пък 8,8 млн. лв. са пренасочени за капиталови разходи на лечебните заведения. През 2008 г. близо 5 млн. лв. са използвани за заплати на персонала в системата на здравеопазването. През 2009 г. 18 млн. лв. от парите за лекарства са били орязани с постановлението на Министерски съвет за ограничаване на разходите.
 
Според експертите на Сметна палата, „крайъгълен камък” за подобряване лечението на онкоболните у нас е наличието на информационна система, която да обхваща всички участници по веригата. Такава препоръка е дала Сметната палата още при предишния си одит през 2005 г., припомни зам.-председателят Валери Апостолов. В края на 2008 г. е сключен договор с консорциум „Верео C&T”, според който системата е трябвало да заработи още през април 2009 г. Две години по-късно такава все още няма, въпреки авансово преведените 2,146 млн. лв. Според Олга Димитрова, фирмата-изпълнител се е опитала да бъде коректна към министерството, но в хода на работата се оказало, че при изготвянето на заданието не са отчетени редица фактори, включително техническата обезпеченост на лечебните заведения. Две от лечебните заведения вече са си закупили необходимото оборудване, което е на стойност около 45 хиляди лева. В писмо на сегашния здравен министър д-р Стефан Константинов обаче се казва, че не е бил запознат с договора за изграждането на информационната система, докато не е получил запитването от Сметна палата. Според него обаче трябва да се отчита напълно променената нормативна уредба в областта на лекарствената политика, което неминуемо ще доведе до промени и в софтуера на информационната система. Освен това, следва да се направи задълбочен анализ „полза-цена" от финализирането на проекта и окончателното въвеждане на системата, се казва още в писмото на  министъра.
 
В резултат от проверката Сметна палата е дала 12 препоръки, които здравното министерство трябва да изпълни в срок от три месеца.
 
Във връзка с изнесените данни от министерството изпратиха съобщение до  медиите, в което се казва, че за 2011 г. са предвидени 107 млн. лв. за онколекарства, което е с 10% повече в сравнение с миналата година. От ведомството на министър Константинов отбелязват, че още в края на миналата година са предприели мерки за промяна на процедурата за осигуряване на онколекарства. Като причина за промените се посочват „редица несъвършенства в централизирания търг”, чрез който се набавяха тези лекарства. От началото на тази година министерството прехвърли към здравната каса медикаментите за хормоналната терапия на хората с онкологични заболявания, а до края на годината това ще се случи и с останалите онкопрепарати, посочват от МЗ. Междувременно тези лекарства ще се осигуряват от самите болници, в които се лекуват пациентите с онкологични диагнози. Според МЗ, по този начин се скъсява с три месеца времето, през което болните хора чакат, за да получат медикаментите си.
 
Прогнозите на експертите на Сметна палата във връзка с нововъведенията обаче не са така оптимистични. Олга Димитрова отбеляза, че първа точка в изискванията на здравната каса за отпускане на прехвърлените към нея медикаменти е пациентите да проверят дали са здравноосигурени. В тази връзка може да се очакват проблеми с лечението на неосигурените, които са над 1 милион души, отбеляза тя. Според Димитрова едва ли ще е по-ефективно и прехвърлянето на лекарствените търгове в лечебните заведения. „Това означава вместо една, да имаме 22 процедури”, посочи още тя.