Новите текстове в Закона за лекарствата, които задължават само магистър-фармацевти да отварят аптеки, и то след като се регистрират по Търговския закон, крият рискове за част от фармацевтите, смята изпълнителният директор на „Актавис” Николай Хаджидончев. Бавенето на закона в парламента води до дезинформация и спекулации, твърди той.

Мнението на г-н Хаджидончев по спорните текстове в новия Закон за лекарствата и прогнозата му за движението на цените на лекарствата у нас след присъединяването ни към Евросъюза можете да видите в рубриката ни „Гост на седмицата”.

Николай Хаджидончев е изпълнителен директор на генеричната фармацевтична компания „Актавис” ЕАД. „Актавис” е наследникът на „Балканфарма” - българската компания с 50-годишен опит във фармацевтичното производство.

Г-н Хаджидончев, новият Закон за лекарствата се забави в парламента повече от очакваното. Какви са причините и по какъв начин се отразява това на пазара на лекарства в България?

Причината да се бави законът е основно в два от разделите в него. Първият от тях е свързан с аптеките. Първоначално в закона беше заложено всеки да може да отваря аптека, но на база на реакцията на ръководството на Съюза на фармацевтите това беше променено. Сега само магистър-фармацевт ще може да открива аптека, но ще трябва предварително да се регистрира по Търговския закон.

Какво означава това?

Означава, че фармацевтът трябва да има регистрирана компания или да е регистриран като едноличен търговец. Моето притеснение в случая е, че образованието на фармацевтите, поне в момента, не включва обучение, свързано с управление на компания. Така възникват рискове за фармацевтите – поне за една част от тях, които нямат търговски усет и не са запознати с базови икономически принципи – единственият начин те да работят е да регистрират собствени аптеки и да започнат частен бизнес. Може да се появят обаче недобросъвестни фирми, които биха могли в борбата им за работа и за оцеляване, да им предложат условия, които да ги поставят в зависимо положение. Да не говорим за това, че може и да се спекулира с дипломата. При това положение нека направят задължителна част от обучението на фармацевтите бизнес образованието, за да ги подготвят за това, което ги чака.

Новите условия ще променят ли самия пазар? Депутати вече заявиха, че около 3000 аптеки ще трябва да затворят след пререгистрацията.

За 3000 не съм сигурен, но със сигурност една голяма част от аптеките ще трябва да затворят. Притеснителното в случая е, че това няма да стане на бизнес-принцип. Принципите, по които това ще стане, ще са различни от пазарните принципи. Аз лично съм привърженик на това, във всеки бранш да има пазарен принцип. От друга страна, разбирам притесненията и причините за това решение, но според мен можеше да се намери някакъв вариант, който да не бъде толкова краен. В първоначалният вариант на закона беше заложена другата крайност…

Да, първоначално Министерски съвет внесе текст, според който всеки да може да открива аптека. След това членовете на тройната коалиция промениха мнението си. Какво се случи всъщност?

Случи се това, че лобито на ръководството на Съюза на фармацевтите успя да намери начин техният вариант да натежи в Здравна комисия. В случая говоря като човек, който го интересува да няма сътресения на този пазар. Защото сътресенията на пазара неминуемо ще рефлектират както върху крайния потребител – пациента, така и върху индустрията. А ние преживяхме една трудна 2006 г. и се надяваме 2007 да бъде по-прогнозируема.

Текстовете за цените на лекарствата също се оказаха сериозен препъни-камък за депутатите. Спорът беше за въвеждане на фиксирани или пределни цени. Каква е печелившата формула за българския пазар, според Вас?

Отново се връщам към принципите, в които аз вярвам. Тук трябва да се прави разлика между двете основни групи лекарства – едните са тези по лекарско предписание, особено които се заплащат от фондове или от бюджета на държавата. Да, при тях трябва да има референтна цена, трябва да има допустима цена, трябва да има контрол на държавата или на регулаторните органи.

Другите са лекарствата без рецепта – т. нар. OTC – и хранителните добавки. Тук трябва да има регистрация на цените, трябва да са регламентирани по някакъв начин, но да се фиксират цените при тези лекарства вече не е редно.

Защо? Какво ще се случи, ако се фиксират цените? Ще поскъпнат ли лекарствата като цяло?

Ако се фиксират цените, се губи пазарният механизъм, съревнованието – да търсиш все нови форми, по-качествени форми на по-добра цена. В един момент това ще стане безсмислено. Фиксирани цени на лекарствата имаше преди около 20 години, някои от нас помнят как изглеждаха аптеките тогава.

Трябва да има контрол, затова в този закон се разглежда и търговията на едро и паралелният внос. Трябва да се даде възможност там, където фондовете, държавата или данъкоплатеца реимбурсира медикаментите, да има конкуренция, която да даде най-добрата цена на даден медикамент, на база на регламентиране качество, показатели и т. н. Същевременно производството трябва да отговаря на европейските стандарти. При тези лекарства, които се продават без лекарско предписание, трябва да се даде възможност на фирмите по отделен регламент – разбира се, с регистрация - да определят свободно ценообразуването си. Там решението се взема от потребителя. Ако има само един продукт, който е без аналог на пазара – тогава може да се говори за чувствителност по въпроса. Може би в закона е хубаво да се каже, че ако няма друг регистриран такъв продукт, тогава ще има максимално допустима цена. Когато обаче има пет продукта, нека пазарните механизми да определят цената.

Другото означава да се смени целият механизъм на устройството на това общество и да кажем: държавата ще го субсидира, ще национализира всички фармацевтични производства, ще ги произвежда без никаква печалба и ще ги предлага на пазара. Това което се случва в момента е, че една група хора от Съюза на фармацевтите казват, че ако има фиксирани цени, тяхната печалба е гарантирана. Тогава отпада възможността конкурент да може да смъкне цената в аптеките. Това е същината на нещата, а не че цените на лекарствата са толкова високи, че хората не могат да ги употребяват. Всичко се върти около това, че тези собственици на аптеки искат да си гарантират тяхната печалба.

Защо в такъв случай не се намалят надценките, които си слагат търговците на едро и фармацевтите? Нека да се фиксират крайните цени за потребителя по такъв начин, че всеки да бъде максимално съучастен – аптекарят да поеме своята част. Щом има натиск върху нас, да има натиск и по веригата. Държавата може да определи този натиск, като каже крайната цена, а другото да бъде договореност между нас и съответния реимбурсиращ орган, дистрибутори и аптеки – всички, които имаме участие. Тогава ще бъде фиксирана крайната цена, на която продава аптекарят, а по пътя ние трябва да си регулираме печалбата на различните звена. Това е поне някакъв пазарен елемент.

Между другото, като говорим за фиксирани цени, защо не се фиксират по същата логика цените на храните в България?

Може би защото в сферата на здравеопазването обикновено се залага някакъв социален елемент…

Съгласен съм, но храните също са част от здравето на българина. Защо не се сложи например праг на цената на месото или хляба? Спекулира се с този елемент. Всеки производител си определя цените на базата на портфолиото.

Какво очаквате да се случи с цените на лекарствата у нас, след присъединяването ни към Евросъюза?

Според мен ще има плавно падане на цените на лекарствата с рецепта и известна корекция нагоре при част от останалите. При някои медикаменти цените ще бъдат намалени – на база на конкуренция, на базата на натиск отвън. Прозрачността в ценообразуването, която я има в Централна и Западна Европа, ще дойде и тук. Ценовият натиск вече идва  през последната година и ще продължи. Така че след 1 януари очаквам да продължават да падат цените на тези медикаменти, които са животоподдържащи и животоспасяващи – на базата на конкуренцията и на това, че ще се реферират с Европа. Ако вземем за пример кардиомедикаментите – колкото по-голям е проблемът, толкова повече производители искат да са там. Те предлагат алтернативи и съответно падат цените.

Ако вземем например последния търг на Министерство на здравеопазването – може да се вземе една справка и да се сравнят позиция по позиция цените. И там има спад. Само ние на два от нашите медикаменти сме свалили цената с 10%. Доколкото ми е известно, при един от медикаментите за хемодиализата цената е паднала с пъти.

Добре, но вече стана ясно, че от началото на годината поскъпват някои от най-масовите лекарства в аптеките – аналгин, витамини… Има ли сред тях продукти на „Актавис” и защо растат цените?

Да, има и наши продукти с вдигнати цени. Има най-различни фактори, които определят поскъпването. При една част от нашите медикаменти става въпрос просто за смяна на доставчика на суровините – новите суровини са с по-висока цена. От друга страна, за да се произведе един продукт, има различни разходи. Примерно заплатите на нашите служители растат, те не могат да бъдат фиксирани. Има увеличение на енергоносителите, на транспортните разходи… Всичко това се отразява неминуемо. Правят се и инвестиции в подобряване на производството и качеството.

Да вземем за пример „Актавис”. Ние сме генерична компания и сме за това, да има по-богато разнообразие и качество, което да се гарантира от добрата производствена практика, от най-добрите суровини, от контрол в целия процес на производство, да има и по-ниска цена. Точно това е смисълът на генеричния медикамент – да се даде по-евтина алтернатива на доказан медикамент. От друга страна обаче, за да отговорим всички ние като български производители на европейските стандарти, ние инвестираме много средства. При този натиск ние трябва някак да балансираме, защото в крайна сметка сме търговско дружество. Аз съм за това да има баланс – като говорим за смъкване на цените от едната страна, където е голяма част от нашето портфолио, да можем да балансираме с други продукти, където има друг механизъм на решението за покупка.

Работата ви затруднява ли се от факта, че новият закон за лекарствата все още се бави в парламента?

В момента, без да имаме закон, Агенцията по лекарствата в голяма степен е блокирана. Има неяснота по отношение на това, какво ще бъде утре. Има и спекулации, защото когато се бави един закон, неминуемо започват спекулациите. В България определено дезинформацията и спекулациите виреят, защото сме бедна държава и хората имат нужда от подобен тип шокиращи новини. Затова се надявам законът да бъде приет и да влезе в сила възможно най-скоро.

zdrave.net