Наредбата за връщане на стари медикаменти и днес е във фокуса на вниманието на пресата. Вестниците цитират позициите на пациенти и аптекари, според които тя е пълна с абсурди и неприложима. „Наредбата за връщането на лекарства с изтекъл срок на годност, която предстои да влезе в сила, не може да бъде приложена на практика. Това заявиха от Националната аптечна камара. Според становището на организацията, в нормативния текст не са разписани редица казуси, с които гражданите и аптеките могат да се сблъскат в опита да прилагат наредбата”, пише „Новинар”. От камарата заявяват, че не е предвидена ситуацията, в която потребителят не притежава касов бон за закупеното лекарство. От там коментираха, че според българското законодателство сме длъжни да пазим касовия си бон само до напускането на търговския обект, допълва вестникът. И още: „От съсловната организация подчертават, че често в бележката не се споменава какво точно лекарство е било закупено. Същевременно нормативната уредба не задължава търговците на дребно на лекарствени продукти да вписват в бона вида на продукта.” Специалистите заявяват още, че в момента не е възможно да се въведе подобно изискване, тъй като няма единна лекарствена номенклатура. Също така в касовата бележка не се вписват и партидните номера на медикаментите, както и техният срок на годност. Така не може да се направи пряка връзка между касовата бележка и продукта, който клиентът иска да върне, обяснява публикацията.

Проблем е също така ситуация, при която пациентът е закупил лекарство от друг град или пък от аптека, която вече не съществува.

„Стандарт” пък цитира предложение на НАК, съгласно което трябва да връщаме старите лекарства срещу лична карта. От „Монитор” научаваме за предложението на Националната пациентска организация, според което в аптеките може да бъдат поставени контейнери за старите лекарства по подобие на тези в магазините за електроуреди, в които се изхвърлят старите батерии от потребителите. За пример от НПО дават Дания, Холандия и Германия, където има такава практика. „Д-р Хасърджиев разясни, че унищожаването на въпросните медикаменти може да е за сметка фармацевтичните фирми-производителки”, допълва изданието.

„Труд” се спира на още нови моменти от НРД 2012. „Ако здравноосигуреният реши да смени личния си лекар, сам ще трябва да занесе извлечение от медицинската си документация при новото джипи. Това предвижда рамковият договор за 2012-а. Според пациенти обаче така ще се стигне до конфликти. Обяснението е, че ако осигуреният се е разделил с кавга със “старото" джипи, то може да не му предостави извлечения от изследвания, епикризи, прегледи и т. н.”, пише вестникът. Материалът цитира и шефа на сдружението на джипитата д-р Любомир Киров, според когото подобна ситуация е почти изключена: „Как така личният лекар няма да даде документация?! Ако има такъв проблем, пациентът да го съди”, коментира той. Според него здравното досие е отговорност на болния, затова той трябва да го предаде, допълва вестникът.

Становището на Българската православна църква по отношение на ин витро оплождането и сурогатното майчинство днес търпи ново развитие в пресата. Вестниците търсят мненията по въпроса и на други вероизповедания. От „Новинар” научаваме, че мюфтийството още няма официална позиция, но зам.-главният мюфтия е против сурогатното майчинство; че католическата екзархия е против ин витрото и сурогатното майчинство; че евангелската и арменската църкви са против сурогатното майчинство и че израилтянския духовен съвет е за всички методи, които могат да помогнат на двама души да имат дете.

От материал на пловдивския „Твоят ден” става ясно, че регионалната здравна каса е реализирала 3 млн. лв. икономии от профилактични прегледи за миналата година. „Над 400 000 души от областта не са отишли на задължителна консултация при личния лекар и парите са останали неоползотворени. Това са 62% от 650-те хиляди здравно осигурени в региона на възраст над 18 г., обясни директорът на пловдивската каса д-р Костадин Маламов.

За всеки прегледан пациент са предвидени по 7,50 лв. годишно. Ако парите не се усвоят целево, остават в сметките на НЗОК”, четем в регионалното издание. Наредбата предвижда санкции от 50 до 100 лева за пациенти, но проблемът е, че няма кой да ги глоби, коментира д-р Маламов пред вестника. „Процедурата била тромава - хората трябвало да се издирят и да ги извикат да платят. Контрольорите в касата обаче не желаели да съставят актове, защото пациентите можели да ги атакуват в съда. На практика това е неработещ механизъм, обобщи д-р Маламов”, пише още вестникът. И допълва, че въпросните 3 млн. лв. всъщност не са спестени, а пренасочени за лечение, консултации и изследвания.

www.zdrave.net