Пазарът на хранителни добавки в България се разраства непрекъснато, но често липсва информация за тяхната безопасност и ефективност. Ето защо академичната фармацевтична общност, датската фармацевтична компания Pharma Nord и дистрибуторската фирма СТИНГ организират проект за следдипломна квалификация на фармацевти. Това съобщи представителят на Pharma Nord Асена Стоименова на пресконференция днес, като уточни, че целта на програмата „Natura sanat” е да информират фармацевтите, които практикуват в аптеките, за особеностите на продажбата на хранителни добавки.

Програмата се състои от четири модула, като първият стартира утре от 10 часа в първа аудитория на Фармацевтичния факултет – София. Последният ще е през месец март 2007 г. Сред основните темите е консултантската роля на фармацевта при продажбата на хранителни добавки и запознаването му с текущото законодателство., включително режима на внос и регистрация. Ще бъдат разгледани основните тенденции на пазара и неговите характеристики, а също така добавката към храната като фармацевтична форма, токсикологични аспекти и био-наличност.

По време на пресконференцията деканът на Фармацевтичния факултет – София проф. Стефан Николов припомни, че по силата на Наредба 47 на Министерството на здравеопазването и Европейската директива,  хранителната добавка не е лекарствено средство. Според него този факт трябва да се разбере както от производителите и фармацевтите, така и от потребителите. Потребителите често стават жертва на подвеждаща реклама и етикетиране на хранителните добавки, които са представяни от некоректни производители, като равностойни на медикаментите. Това обаче, може да доведе до опасни последици за потребителите.

Тезата на проф. Николов  бе подкрепена от ръководителя на катедра по медицинска екология, хигиена и хранене към Медицински университет – София проф. Божидар Попов. Той заяви, че макар и да съдържат подобни на лекарствата субстанции, в хранителните добавки те са в много по-ниски дози, което означава, че ефектът им е коренно различен. Нещо повече, трябва да се има в предвид, че част от субстанциите се усвояват изключително трудно от организма и понякога се случва те да нямат никакъв ефект. Тези факти принуди ЕС да въведе през 2002 г. стандарт, които трябва да се спазва и в България, съгласно Наредба 47 на МЗ. Проблем за страната ни обаче е фактът, че законодателството не се спазва. Етикетите на хранителните добавки или липсват или не оказва коректно съдържанието на препарат и ефекта от употребата му. Според проф. Попов това е престъпно и неморално. По негово мнение в момента контрол върху изпълнението на Наредба 47 почти липсва, защото режимът е изключително либерален. Той припомни, че вносителите и производителите на хранителни добавки трябва да уведомяват МЗ чрез писмо, придружено с етикираните данни на хранителната добавка,  за всеки препарат, който се пуска на пазара. За миналата година обаче, това е направено само 44 пъти. А в търговската мрежа се продават над 1200 вида хранителни добавки, като непрекъснато се появяват нови. В момента тече проверка на РИОКОЗ, чиято цел е да установи кои хранителни добавки са минали през описаната процедура.

zdrave.net