 |
| Скандали, липса на лекарства и лекари клатят здравната система |
„Райнов отрече да е искал пари и поиска прокуратурата и ДАНС да се самосезират по твърдението на Каменов, както и да започнат проверка в "Търговска лига", за да се изясни дейността на организацията”, пише „Сега”. "Това са лицата, носещи главната отговорност за това, че цените на лекарствата у нас бяха едни от най-високите, а в някои случаи и най-високите в Европа", твърди Райнов, цитиран от изданието. "Каменов ме заплаши по телефона, че ще ме смачка", твърди още зам.-министърът. Той припомни, че атаката на Тихомир Каменов е заради отказа на НЗОК да сключи договори с трите му нови кардиологични болници, четем още в „Сега”.
„В писмото си до обвинител №1 Райнов е приложил и копия на всички публикации, свързани със скандала. Заместникът на министър Евгений Желев пише на Борис Велчев, че се надява прокуратурата да провери твърденията в тях, както и цялостната дейност на "Търговска лига" в последните години. … Освен до главния прокурор зам. здравният министър е пратил писмо и до еврокомисаря по правосъдие Жак Баро, в което излага всички факти по случая”, информира „Стандарт”.
Войната между Тихомир Каменов и Райнов достигна своя пик миналия месец, когато се появиха листовки с лика на зам.-министъра. На тях пишеше, че Райнов първо е взел парите на болните, а сега ще вземе и живота им, припомня „Труд”.
Проблем с лекарствата визират няколко ежедневника.
„300 лекарства ще изчезнат от фармацевтичния пазар в България. Сред тях са медикаменти срещу ракови заболявания, диабет, сърдечносъдови и психиатрични болести, съобщи Деян Денев, изпълнителен директор на асоциацията на чуждите производители на лекарства”, пише „Труд”. Всъщност организацията предупреди за опасността още в началото на миналата година, но сега опасението й се превръща в реалност, отбелязва вестникът. “Правилото “най-ниска цена”, което се въведе за изработването на Позитивно-реимбурсния списък, доведе до оттегляне на лекарства”, цитира ВАЦ-овото издание експерта. Оттеглянето на 300-та медикамента обаче не вещае криза, пациентите няма да останат нелекувани, а ще трябва да преминат на терапия с друг аналогов продукт, коментира ежедневникът.
„Пари” посочва, че от листата отпада жизненоважно лекарство за диабет само защото цената е висока и според правилата за включване в позитивния списък държавата може да не може да плаща за него, а за по-евтино еквивалентно лекарство. „В Европа болният поема около 20% от цената на лекарството, у нас - 58%. В Гърция например през 2000 г. пациентът е плащал само 30% от крайната стойност на медикамента, а през 2006 г. само 8%. Това е тенденцията в нормалните държави, казва Денев”, цитиран от „Пари”.
Потвърждение на думите на Деян Денев откриваме в изследване на анализаторските компании Business Monitor и IMS Health, данните от което се цитират от „Стандарт”. Според въпросните данни, българите са похарчили 1,6 млрд. лв. за лекарства през миналата година, което е с 200 млн. повече в сравнение с тази от 2007 г. „Част от тези лекарства обаче остава недостъпна за пациентите. Причината е в недостатъчните разходи на държавата за хапчета”, посочва ежедневникът. Едва 557 млн. са дали касата, министерството и болниците за медикаментите с рецепта през миналата година. В същото време харчовете на хората за тях са били 762 млн., или със 120 млн. повече, отколкото през 2007 г. За сравнение парите за скъпите медикаменти за рак и СПИН, които покрива здравното министерство, са намалели с 1 млн., пише „Стандарт”.
Освен лекарствата, по финансови причини изчезват и лекарите ни. „Монитор” съобщава, че варненският медицински университет отчита бум на търсене на бъдещи специалисти от страна на германски университети, като цитира ректора на университета проф. Анелия Клисарова. „Предложения към завършващи медици с отличен успех са отправили университетите в Берлин, Лайпциг и Хановер. Търсят се варненски медици отличници, които имат интереси в специализацията по рентгенология, радиология и хирургия. Варненските медици ще могат да завършат последния курс в германските университети, а после ще специализират с предоставяне на работа по специалността”, пише изданието и допълва: „Само за една година според проф. Клисарова десет докторанти са хванали пътя към престижни европейски клиники и университети. Един от докторантите е заминал и се реализира в Канада. Напускат и анестезиолози, хирурзи и медицински сестри. Младите хонорувани лица също са изкушени от европейските предложения.”
Европейските здравни системи изкушават нашенци с безплатни специализации, както и курсове по съответния език и безплатна квартира за цялото семейство. Заплащането в европейските болници надхвърля в пъти заплатите на работещите в България. Първоначалната заплата за специалистите варира между 5000 и 6000 евро, а нашенци най-много се търсят в Германия и Великобритания, четем още в „Монитор”.
В същото време, самите варненски лечебни заведения страдат от недостиг на анестезиолози, рентгенолози и хирурзи. Най-голямо е текучеството в МБАЛ "Света Анна", докторите там взимат по 700 лв., цитира „Атака” думите на проф. Клисарова.
Добави коментар
Внимание: Задължително е писането на кирилица.