Начинът на организиране и провеждане на дейността по осигуряване на скъпоструващи лекарства в Министерство на здравеопазването създава благоприятна среда за корупционни практики. Това е един от изводите от извършен одит на Сметната палата на реда за предписване и получаване на скъпоструващи лекарства за периода 2001 – 2005 г. Одитът е извънреден и е започнал в средата на 2005 г. поради високия обществен интерес към темата и поредица от публикации в медиите, съобщи на пресконференция днес Валери Апостолов, член на Сметната палата.

Липсата на утвърдена лекарствена политика; недостатъци в наредбите за скъпоструващо лечение; отсъствието на надеждна информация за реалните потребности от скъпи лекарства – това са само част от критиките към дейността на здравното министерство по отношение на лекарствената политика. Налице е трайна тенденция за недофинансиране на дейността по осигуряване на лекарства и консумативи, заплащани от държавния бюджет чрез здравното министерство, отбелязват в доклада си експертите от одитиращия орган.

Обхватът на Наредбата за реда за предписване и получаване на лекарства за скъпоструващо лечение, заплащани от републиканския бюджет, не отразява волята на законодателя за уреждане на обществените отношения в тази сфера от системата на здравеопазването, твърдят от Сметната палата. В Закона за здравето е заложено задължение дейността да се финансира от републиканския и общинските бюджети, а приетата наредба не създава ред и възможност за финансиране от общинските бюджети, обясни Апостолов. Подготовката на проект на наредба за изменения и допълнения на тази наредба, не е предшествена от писмена оценка, която да направи анализ и оценка на прилагането й. Самата наредба не урежда напълно всички въпроси, които законодателят е предвидил. В Закона за здравето е записано, че въпросният подзаконов акт трябва да регламентира «заплащане на лечение за заболявания по ред, определен от министъра на здравеопазването». Самата наредба обаче не регламентира заплащане на лечение, а предоставяне на лекарства, отбеляза Валери Апостолов.

Анализът на данните показва и тенденция на изпреварващо нарастване на броя на болните от злокачествени заболявания спрямо лекуваните с лекарства за скъпоструващо лечение, каза Апостолов. Освен това, специалистите, които работят по разпределението на скъпите лекарства, получават заявки от лечебните заведения, но обобщена годишна заявка за необходимите лекарства за скъпоструващо лечение не се изготвя. В МЗ няма изградена документална база, която да следи потребностите от лекарства за скъпоструващо лечение. Работи се по оперативна информация от двумесечните заявки на лечебните заведения, което е предпоставмка за неправилно планиране на необходимите бюджетни средства, казаха от Сметната палата.

Неизпълнението от доставчиците в срок на поръчките за лекарства, както и неефективният контрол върху лечебните заведения, са довели до обществено недоволство и четири съдебни процеса срещу здравното министерство за одитирания период. Осъществяваният контрол по изпълнение на договорите е формален, са установили от Сметната палата.

Въз основа на изводите от одита, от Сметната палата препоръчват да се разработи и утвърди Национална лекарствена политика с ясно определени цели и приоритети, както и да се допълни Наредба 34, засягаща лечението на социално значими заболявания извън обхвата на здравното осигуряване. Експертите от Сметна палата препоръчват също да се изгради информационна система за съхранение и обработка на данни, което ще позволи да се анализират тенденциите и да се преценяват реалните нужди от лекарства. Според тях е необходимо и разработването на механизъм и методика за осъществяване на ефективен контрол върху цялостния процес по осигуряване на лечението на българските граждани за заболявания, извън обхвата на задължителното здравно осигуряване.

Въпреки тревожните резултати от одита, Сметна палата не може да налага санкции, защото не е наказателен орган, коментира Валери Апостолов. Целта е да се покаже на изпълнителната и законодателната власт, че в областта на лекарствената политика съществува проблем, допълни той.

До 30 март здравният министър проф. Радослав Гайдарски трябва писмено да уведоми Сметната палата за предприетите мерки за изпълнение на препоръките.

С пълния текст на доклада на Сметна палата можете да се запознаете тук.

zdrave.net, Елица Тодорова