От 22 ноември и 1 декември влизат в сила две забрани за пускане и предлагане на пазара на козметични продукти, които съдържат определени рискови за здравето на потребителите съставки.

Това съобщи д-р Димитър Димитров, началник отдел "Държавен здравен контрол" в Министерство на здравеопазването.

На брифинг в МЗ се състоя съвместна среща на експерти от Министерство на здравеопазването, изпълнителният директор на Българската национална асоциация "Етерични масла, парфюмерия и козметика и експерти от Националния център по опазване на общественото здраве.
На нея бяха обсъдени хармонизирането на българското законодателство по отношение на козметичните продукти с това на ЕС.

Измененията в документите на ЕС са въведени през юли тази година, а в българското законодателство те са в сила от септември с промени в Наредба 36.

В момента в списъка на веществата, забранени за влагане в козметични продукти, влизат 1233 съставки.
Последните промени, които влизат в сила от 22 ноември, респективно 1 декември, обхващат 22 багрила, използвани основно в бои за коса.

Към тези дати производителите и вносителите трябва да спрат производството на продукти с тези вещества и да изтеглят от пазара количествата, ако има такива.
Регионалните инспекции по опазване и контрол на общественото здраве в страната започват проверки по изпълнението на тези нови изисквания.

От януари 2007 година, с влизането на страната ни в ЕС и превръщането на границата ни във външна за общността, Министерство на здравеопазването и органите на държавния здравен контрол ще засилят контрола върху козметичните продукти, внос от страни, които не са членки на ЕС.

Българското законодателство по отношение на козметичните продукти, тяхното производство, търговия и контрол, напълно съответства на европейските норми.

Основното и най-важно изискване към козметичния продукт е да не причинява увреждане на човешкото здраве, когато се прилага при нормални и разумно предвидими условия на употреба и са взети под внимание неговото предназначение, етикетиране, инструкциите за употреба и унищожаване, както и всички други  указания, предоставени от производителя или вносителя, съобщи още доктор Димитров.

Той подчерта, че при продажбата им в търговската мрежа козметичните продукти трябва да имат върху опаковката неизтриваема и лесна за четене информация за продукта.
Тя трябва да съдържа данни за наименованието и адреса на производителя или вносителя, предпазните мерки при употреба, предназначението, начина на употреба, списъка на съставките, както и минималния срок на трайност на продукта.


Когато размерите на първичната и вторичната опаковка не позволяват върху нея да бъде изписана необходимата информация, тя може да бъде поднесена  под формата на листовка, етикет, лента или картичка.

Съгласно европейското и българското законодателство така наречената медицинска козметика не съществува - тоест един продукт може да бъде или само „козметичен", или само „лекарствен", но не и двете едновременно.

Всеки козметичен продукт има така наречено досие. Най-важната част от него е оценката на безопасността.
За извършване на оценката на безопасността не е необходимо да се провеждат клинични изпитвания върху хора, разясни доктор Димитров.

През 2005 година РИОКОЗ са извършили 268 проверки в 68 предприятия за козметика, 9675 проверки в 3160 обекти за търговия и съхранение на козметични продукти, 21 816 проверки в 6200 бръснаро-фризьорски и козметични салони, съобщи доктор Ефталия Кирилова, държавен експерт в МЗ. В момента тече проверка на фризьорски и козметични салони по спазване на изискванията към продуктите за професионална употреба.

От началото на 2005 година досега в МЗ са постъпили 7 жалби от граждани за козметични продукти.
При извършените проверки 4 от тези сигнали са били основателни.

През миналата година за нарушаване на режима за производство на козметични продукти МЗ е разпоредило затварянето на едно предприятие. То се е намирало в Смолянския регион и е извършвало т. нар. „гаражно производство" на крем.

news.bg