Над 10 млн. лв. са инвестирани в общинските болници в София през последните 3-4 години, пише „Монитор”, като цитира столичният кмет Йорданка Фандъкова. Парите са отишли за ново оборудване и ремонти на лечебниците, уточнява публикацията. От нея научаваме още, че екип специалисти от Медицинския университет е подготвил програма за развитието на общинското здравеопазване. „Според Фандъкова специалистите трябва да изработят цялостна стратегия за общинските болници и на тази база да се инвестира, за да могат лечебниците да са конкурентоспособни”, допълва „Монитор”.

 

„Всеки ден” информира за трагичен инцидент: „30-годишен мъж измина цели 42 километра зад волана на колата си от село Изгрев до болницата в Шумен в прединфарктно състояние, но не успя да стигне до лекарите. Инфарктът го покоси в събота вечер, на метри от болничното заведение”, пише ежедневникът.

От „Телеграф” научаваме, че аптечният бос Веселин Марешки, който се кандидатира за кмет на Варна, купува гласове. „Скандалният фармацевтичен бос и кандидат за кмет на Варна Веселин Марешки използва девойки, за да купува гласове. Такъв сигнал до сайта за изборни нарушения fairelections.eu е подал жител на града. "На излизане от аптека от веригата "Марешки" младо момиче пресреща клиентите и им предлага да си дадат личните данни срещу 20 лв., а след изборите да получат още 30 лв. в замяна на подкрепа за него на кметския вот", пише авторът. По думите му тази практика е в ход от около седмица”, четем в изданието. Вестникът отбелязва, че името на Марешки не за пръв път се спряга в изборни машинации. „През 2007 г. бизнесменът, който и тогава се пробваше за кмет на морската столица, но от името на РЗС, бе обвинен в открит алъш-вериш с гласове. Тогава опонентите му показваха обяви, в които Марешки заявява, че ще предостави безплатни лекарства на всички, които подкрепят кандидатурата му и работят като негови застъпници. Обещаваше и големи намаления на медикаменти в аптеките си срещу глас в урната в негова полза”, припомня изданието.

В материал под заглавие „Ваксината пропуска грипа” „Република” разказва за проучване по темата. „Ваксините против грип не предпазват от разболяване, тъй като в тях е включена защита само срещу три основни щама. Заедно с тях циркулират още десетки вируси, които причиняват същата клинична картина. Ваксината обаче не действа срещу тях”, пише вестникът, като цитира д-р Атанас Гълъбов. „За неясния ефект от ваксините срещу грип пише и в проучването на международната независима научна организация Cochrane Collaboration, публикувано след последната грипна вълна от началото на тази година. В него се анализират резултатите от изследвания за въздействието на ваксините върху хората на възраст от 18 до 65 години, обхващащи периода от януари 1966 до юни 2010 година. Изследвани са петдесет доклада, 40 от които са клинични изпитания с участието на повече от 70 000 човека. Само в два от тях се говори за вредни последствия, но те не са включени в изследването на учените”, четем в изданието. Заключенията на учените показват, че ваксините намаляват грипоподобните симптоми с едва 4%. Не са намерени доказателства за това, че те предотвратяват предаване на вируса или усложнени като например пневмония или други заболявания, изискващи болнично лечение, уточнява „Република” и допълва, че според друго изследване на Cochrane Collaboration от 2010 г. противогрипните ваксини нямат абсолютно никакъв ефект при децата до 2-годишна възраст.

„Дневник” пък информира, че лекарите в ЕС изписват прекалено много лекарства и насрочват излишни операции, като по този начин натоварват здравните системи и затрудняват инвестирането на средства в иновации в здравеопазването. Публикацията цитира EurActiv, който пък се позовава на експерти от сектора.

„Нови данни показват, че четири от пет операции в Германия са били ненужни, заяви в понеделник Гюнтер Лайнер. Той е организатор на годишния Европейски здравен форум, който ще се проведе след месец в Австрия. Преди събитието Лайнер цитира информация от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, според която има голямо несъответствие в еврочленките например при броя на операциите на бедрото - на 100 000 души в Германия те са 289, в Австрия - 243, а в Полша - 39. Експертът смята, че това различие не може да се обясни само със здравния статус на пациентите, а е и доказателство, че се провеждат значителен брой ненужни операции”, пише вестникът.

Според германския експерт практиките на допълнително и ненужно лечение трябва да бъдат сериозно обсъдени. Причината е, че за тях се изразходват средства, които могат да бъдат похарчени за по-полезни неща като въвеждането на иновации в здравеопазването и персонализиране на лечението, допълва публикацията.

zdrave.net