Медицинските сестри също са критично малко. До 20 г. достъпът до здравеопазване ще бъде невъзможен за мнозина
Болница на края на света. Това е заглавието на известна биографична книга, в която американска медицинска сестра разказва как отива да учи на професията медицински сестри в Непал. Тази красива история разказва за движение срещу течението, което се среща много рядко. Миграцията на медицински специалисти е глобален процес, като движението е към страните с по-развити здравни системи, по-високо заплащане на труда на лекарите и медицинските сестри и по-добри условия на труд. В резултат "покрайнините на света" нямат шанс да осигурят и без това дефицитната медицинска помощ а болниците (особено добрите) се оказват в по-богатата част.
Ние в България имаме късмета да сме на място, където не сме застрашени медицинската помощ да се окаже на другия край на света, но целите трябва да бъдат по-амбициозни. По всеобщо признание страната ни има нужда от нови политики в здравеопазването. Същевременно е нетен донор на медицински специалисти. Ситуацията все още не изглежда драматична, но има сигнали, които трябва да ни накарат да се отнесем сериозно към темата за човешките ресурси в здравеопазването.
На фона на европейските съотношения броят на лекарите в страната за момента изглежда достатъчен. Съотношението лекари към 1000 пациенти дори е сред високите. Последната регистрирана в Евростат стойност е 3,7 лекари на 1000 пациенти
За сравнение в Румъния са 23 на хиляда - второто най-ниско в ЕС. Гледайки в перспектива обаче, в системата може да има проблем. В резултат само от миграцията, която е горе-долу постоянна през последните години, в рамките на Юг. съотношението може да спадне до под 3 на 1000.
При медицинските сестри недостигът е вече факт, а това може да влоши значимо качеството на здравеопазването. В глобален план средното съотношение е около 2:1 в полза на медицинските сестри. Евростат не публикува данни за броя на медицинските сестри в България, а СЗО дава 4,7 медицински сестри и акушерки на 1000 души население. Това съответства на съотношение от 1.26 медицински сестри и акушерки на лекар , което се счита за критично малко. Обичайните за ЕС съотношения между медицински сестри и акушерки и лекари са над 2,5 към 1, като има и много по-високи стойности.
Но най-голямата опасност идва от много неблагоприятния в средносрочен план възрастов състав на медицинските специалисти. Емиграцията на здравни специалисти ще засили проблема с недостига им в резултат от пенсионирането на възрастовите групи на 50-60- и 40-50-годипшите специалисти.
На графиката горе вляво е показано разпределението по възрасти на лекарите, регистрирани в базата данни на Б ЛС. Това е най-оптимистичното възможно преброяване на наличните лекари, достигащо 35 000. Вижда се, че има
над 2000 лекари на възраст 70-80 г. и дори такива на преклонна възраст, които съхраняват регистрацията си, макар че може да се съмняваме дали продължават реално да практикуват. Работещите пенсионери вероятно ще стават повече, но това не може да е основното решение на проблема с недостига на медицински специалисти. Ако махнем хората в дълбока пенсионна възраст, остават около 32 000 регистрирани лекари, но това не е броят на реално работещите, защото включва и много, които не работят в страната, и упражняващите други професии. Евростат дава около 28 000 лекари, реално работещи в нашето здравеопазване към 2009 г. На тази база се изчислява и броят на лекарите към 1000 души население.
Много по-важно е какво ни показват стълбовете в диапазона от 30 до 60 г. Веднага прави впечатление колко по-малка е възрастовата група на 30-40-годиш-ните (под 4000 души) в сравнение с тези на 40-50- и 50-60-годишните, които включват по над регистрирани лекари. Следващата възрастова група (20-30 г.) също няма изгледи да донесе промяна, въпреки че около 1/2 от бъдещите медици на тази възраст са все още студенти и не са регистрирани в БЛС.
Ситуацията при медицинските сестри и акушерките е подобна (виж графиката вдясно). Във възрастовата група на 50-60-годишните има около 19 000 регистрирани, в диапазона 40-50 г. -около 14 000, а в диапазона 30-40 г. - малко над 10 000. За Юг. висшите ни медицински училища "произвеждат" около 9000 лекари и 10 000 медицински сестри , но немалка част от лекарите са чужденци, а друга част напоследък "се губи". Заслужаващите внимание обяснения според изследвания в цял свят са миграция и смяна на професията
Да си представим как двете възрастови хистограми се преместват надясно със стъпка от 1 година. В интервала 60-70 г. половината регистрирани специалисти се пенсионират. Ако сме оптимисти, може да настояваме, че повече отлив от професията няма да има и новите поколения медицински специалисти ще са с брой, подобен на този при сегашните 30-40-годшшш (макар че нещата не изглеждат съвсем така). Тогава, без да отчитаме миграцията, след 20 г. би трябвало при лекарите да се получи хистограма с около 15-16 хиляди регистрирани лекари и 28-30 хиляди регистрирани медицински сестри. Реално работещите биха били с по няколко хиляди по-малко. Дори при намаляващо население това би довело до съотношения на медицинските специалисти спрямо населението, при които базисният достъп до здравеопазване ще бъде невъзможен за много голяма част от хората.
Има глобален поток на медицински специалисти от по-бедните към по-богатите страни и от по-неразвитите здравни системи към тези с по-добро заплащане, подобри условия на труд, по-модерни медицински технологии и по-голямо уважение към труда на лекарите. Тези фактори са силно свързани помежду си. Изтичането на мозъци от здравеопазването докарва още по-добро здравеопазване там, където то вече е по-добро, и по-голяма продължителност на живота и повече години живот в добро здраве там, където хората вече бездруго са облагодетелствани в това отношение.
Няма изгледи нещата да се оправят от само себе си. Нуждата от медицински персонал в най-развитите страни няма да бъде запълнена трайно поне по две причини. Между самите тях има голяма миграция на медицински персонал, а и в страните с най-развити здравни системи и най-добри условия на труд медицинската професия губи хора за сметка на по-добре заплатени или по-малко стресиращи занимания. Отделно регионалните дисбаланси винаги ще генерират допълнително търсене на лекари и медицински сестри.
На този фон към момента не е ясно кой или какво ще запълни очертаващия се дефицит от лекари и вече реалния дефицит от медицински сестри у нас Без целенасочени и добре обмислени политики няма да се решат проблемите ни в здравеопазването, защото глобалните потоци на медицински специалисти не изглеждат благоприятни за България.
Какви са възможните отговори на проблема с назряващия недостиг на работна сила в здравеопазването? Три възможни решения са: намаляване на миграцията и отлива на специалисти от професията; увеличаване на броя на изучаващите медицина или специалности, свързани със здравните грижи; привличане на лекари и медицински сестри от чужбина
Засега третата възможност изглежда крайно нереалистична за България на фона на глада за здравни специалисти в по-развитите страни от ЕС. Българската здравна система има незначителен входящ поток от специалисти и силно негативен миграционен баланс В обозримо бъдеще няма изгледи да се появят големи групи лекари и медицински сестри от чужбина, желаещи да работят в дълбоката българска провинция, а дори и в по-големите ни градове. В българските висиш медицински училища се обучава нарастващ брой чужденци, които са тук само заради ниските в европейски план цени на обучението. След това те заминават да практикуват към дестинациите, към които се насочват и мигриращите български лекари - развитите страни от ЕС за лекари и медицински сестри и страните с развита извънболнична помощ и дългосрочна грижа (гледане на възрастни и болни) -специално за медсестрите.
Простото увеличаване на броя на обучаваните в медицински специалности, без да се помисли за другите причини за намаляване на специалистите, води само до увеличаване на миграционния поток или на преминаващите към други професии. Това не означава, че на медицинското образование и образованието по здравни грижи не трябва да се обърне специално внимание, напротив, но то трябва да става в синхрон с провеждането на други политики, които да направят заплащането и условията на труд по-благоприятни. Проблемите в здравеопазването по аналогия с някои заболявания имат понякога дълга латентна фаза, през която без специален анализ всичко изглежда наред. После изведнъж мерките се оказват закъснели, много скъпи и без гарантиран резултат.
24 часа
Добави коментар
Внимание: Задължително е писането на кирилица.