Думата аритмия идва от гръцки и буквално означава загуба на ритъма. Аритмия представлява неритмична сърдечна дейност – сърцето може да бие учестено (тахикардия), забавено (брадикардия), може да са налице преждевременни контракции или съкращенията да са прекалено нерегулярни (фибрилацио).

Аритмия – описание

 Аритмиите са състояния с промени в сърдечния ритъм – те настъпват, когато електрическите импулси от сърцето, които координират сърдечните удари, не функционират правилно и сърцето бие прекалено бързо, бавно или непостоянно.

Много сърдечни аритмии са безобидни. Много хора инцидентно получават аритмични сърдечни удари, които те усещат като препускане на сърцето или по-силни сърдечни удари. Въпреки това обаче, някои аритмии, особено ако се отдалечават значително от нормалното съкращение на сърцето или са резултат от увреждане на сърдечния мускул, могат да предизвикат притеснителни и дори застрашаващи живота симптоми.Аритмия

Ускорената сърдечна честота се нарича тахикардия, а забавената – брадикардия. Когато ритъмът е неправилен, аритмиите се обозначават като фибрилации – предсърдни или камерни. Когато едно сърдечно съкращение се случи по-рано, от колкото трябва, то се означава като преждевременна контракция.

Аритмия причини

Електрическите импулси, които водят до съкращаване на сърдечния мускул, трябва да следват точно определен път на провеждане, за да се осъществява нормалната сърдечна дейност. Всяко нарушение в тези импулси може да доведе до аритмия. Човешкото сърце се състои от четири кухини – две предсърдия (ляво и дясно) и две камери (лява и дясна). Контракцията на сърцето започва, когато малка група клетки в дясното предсърдие (синусов възел) изпратят електрични импулси, които предизвикват съкращение на дясното и ляво предсърдие. След това импулсите преминават през атриовентрикуларното (предсърднокамерното) съединение, което се намира между предсърдията и камерите. От тук импулсите достигат до камерите и предизвикват тяхното съкращение и по този начин се изпомпва кръвта към частите на тялото и към белите дробове за обогатяване на кръвта с кислород и отделяне на въглеродния диоксид.

При здрав човек с нормална сърдечна дейност, сърдечната честота (пулса) варира между 60 и 100 удара в минута, при състояние на покой. Колкото по-трениран и в добра физическа форма е човек, толкова пулсът му в покой е по-нисък. При атлетите сърдечната честота най-често пада и под 60 удара в минута, тъй като техните сърца работят много по-ефективно от тези на човек с нормална физическа активност.

Някои състояния и вредни навици могат да станат причина за нарушена сърдечна дейност:

·        Злоупотреба с алкохол;

·        Диабет;

·        Злоупотреа с наркотици;

·        Прекомерна употреба на кофеин;

·        Заболявания на сърцето;

·        Високо кръвно налягане;

·        Хипертиреоидизъм (повишена функция на щитовидната жлеза);

·        Силен стрес;

·        Наличие на цикатрикси по сърцето, в резултат на прекарани инфаркти;

·        Тютюнопушене;

·        Някои хранителни добавки;

·        Прием на някои билки;

·        Лекарствени средства.

Аритмия видове

Аритмиите се класифицират според произхода си на предсърдни и камерни. А според сърдечната честота – на тахикардии (с ускорена честота) и брадикардии (с ниска честота).

  • Тахикардии, с произход от предсърдията са: предсърдно мъждене и трептене, суправентрикуларна тахикардия, Волф-Паркинсон-Уайт синдром;
  • Тахикардии, с произход от камерите са: камерна тахикардия, камерно мъждене и трептене, синдром на удължения QT – интервал;
  • Брадикардии – синдром на болния синусов възел, проводни нарушения;
  • Екстрасистоли;

Аритмия симптоми

При някои пациенти могат да отсъстват каквито и да било симптоми. Белези на аритмия могат да се открият при рутинен преглед. Дори и пациентът да забележи наличие на симптоми, това не означава задължително наличие на сериозно заболяване на сърцето. Случва се дори пациенти с животозастрашаващи аритмии да нямат никакви симптоми, докато други с изява на симптоми, нямат сериозно заболяване.

Симптоми при тахикардии са най-често следните:

·        Чувство на недостиг на въздух;

·        Замаяност;

·        Синкопи (припадане);

·        Чувство на трептене в гърдите;

·        Внезапно чувство на слабост;

Най-честите симптоми при брадикардия са:

·        Гръдна болка;

·        Проблеми с концентрацията;

·        Обърканост;

·        Затруднения при физическа активност;

·        Замайване;

·        Умора;

·        Чувство за прескачане на сърцето;

·        Задух;

·        Синкоп.

Аритмия рискови фактори

Напреднала възраст – с възрастта сърдечният мускул отслабва и настъпват промени в проводната система на сърцето;

  • Наследствени генни дефекти – хората, родени със сърдечно заболяване, имат по-висок риск за развитие на аритмия.
  • Сърдечно-съдови заболявания – с по-висок риск за развитие на аритмия са хората със стеснени артерии (атеросклероза), преживели инфаркт на сърцето, хора с нарушения в клапите на сърцето, болни с кардиомиопатия, хора, преживели сърдечни операции.
  • Хипотиреоидизъм и хипертиреоидизъм – хората със заболявания на щитовидната жлеза често развиват аритмия.
  • Лекарства – някои лекарства с лекарско предписание, както и такива без рецепта съдържат псевдоефедрин, който може да отключи аритмия;
  • Високо кръвно налягане – пациентите с артериална хипертония са предразположени към сърдечни заболявания, които могат да отключат аритмия.
  • Затлъстяване – то е свързано с редица сърдечни заболявания, както и с диабет от втори тип.
  • Неконтролиран захарен диабет – пациентите с лош контрол на диабета са в много по-голям риск за развитие на аритмия, от тези с добър контрол на заболяването.
  • Обструктивна сънна апнея – хората с това състояние по-често развиват брадикардия или предсърдно мъждене.
  • Електролитен дисбаланс – електролитите (солите) са съществени за правилното провеждане на елекричните импулси между клетките. Ако има промени в нивата им, може да се засегне функцията на проводната система на сърцето и това да предизвика аритмия.
  • Алкохолизъм – редовната злоупотреба с алкохол предразполага към аритмия.
  • Прекомерна консумация на кофеин – безпорен рисков фактор за поява на аритмия е редовното приемане на големи количества кофеин.
  • Забранени субстанции – амфетамините и кокаинът могат да предизвикат аритмия, най-вече камерно трептене и мъждене.

Аритмия диагноза

Лекарят, общопрактикуващ или кардиолог, ще се опита да изясни причините за появата. Това включва подробен разпит на пациента за минали заболявания, начин на живот и диета, заболявания в семейството. Следните тестове могат да бъдат назначени:

Кръвен и уринен анализ– изследват се кръвната картина, както и състоянието на щитовидната жлеза, черния дроб и функцията на бъбреците. Изследват се серумните електролити (най-често натрий и калий), както и ензимни маркери за сърдечно увреждане.

Електрокардиограма(ЕКГ) – записва се електрическата активност на сърцето и сърдечният ритъм. Освен данни за артмия, с този тест може да се получи информация за сърдечен инфаркт – настоящ или прекаран.

Холтер– пациентът носи в себе си портативно устройство, което записва всички сърдечни съкращения. То се носи под дрехите и записва информация за електрическата активност на пациента, докато той извършва ежедневните си дейности. Изследването продължава най-често един или два дни. Устройството има и бутон, който се натиска при поява на симптоми, което позволява на лекаря да установи при какъв ритъм на сърцето се появяват те.

Ехокардиография– това е изследване с помощта на ултразвук, което изследва помпената функция на сърцето. Важен показател, който се измерва е фракцията на изтласкване – тя показва колко добре изпомпва кръв сърцето.

Рентгенография на сърце и бели дробове – дава известна информация за състоянието на белите дробове и сърцето. Може да се установи и наличие на вродени сърдечни дефекти.

Елекрофизиологични изследвания – те са инвазивни и относително безболезнени. Използват се за определяне на типа аритмия, причината и потенциалния отговор към лечение. Изследването се извършва в специални лаборатории. С помощта на катетър през кръвоносен съд се достига до дясната половина на сърцето. То се стимулира с импулси и се записва от къде започват абнормалните импулси, тяхната скорост и по кои пътища се разпространяват в сърцето.

Аритмия лечение

При изясняване на причината, като заболяване на щитовидната жлеза, електролитни нарушения, те трябва да се лекуват на първо място.

Ако при брадикардия не се открие подлежащата причина, може да се наложи имплантиране на пейсмейкър – това е малко устройство, което се поставя под кожата на гърдите и с помощта на електрични импулси кара сърцето да бие с нормална честота.

При тахикардии в началото може да се приложат някои прийоми, чрез които пациентът може сам да повлияе състоянието си. Те включват задържане на дъха и напъване, кашляне, масаж в определени точки на шията, натиск в областта на очните ябълки. Тези прийоми стимулират вагусовия нерв и забавят сърдечната честота.

Антиаритмични лекарства могат също да бъдат прилагани за намаляване на епизодите на тахикардия. Те трябва да се вземат стриктно, съгласно лекарското предписание, за да се избегне появата на усложнения.

Кардиоверзия може да се приложи също при наличие на определен тип аритмия. Тя се извършва под краткотрайна анестезия. Използва се електричен шок, който предизвиква нормализиране на ритъма на сърцето.

Аблация – извършва се с помощта на катетър, който се вкарва през кръвоносен съд до проблемната част на сърцето, за която се предполага, че е източник на аритмия. Електродите се нагряват или силно се охлаждат, което води до унищожаване на проблемната част от сърцето. Така се създава електричен блок в областта, която е източник на аритмия.

Имплантиране на кардиовертер-дефибрилатор – прилага се най-вече при пациенти с висок риск от развитие на високочестотен ритъм в камерите.

При липса на отговор при другите методи на лечение, може да се пристъпи към оперативна интервенция в областта на предсърдията. Правят се малки разрези, които след заздравяване оформят препядствия за електричните импулси и така те се насочват по нормалните пътища на провеждане.

Аритмия усложнения

Инсулт– аритмията нарушава помпената функция на сърцето и може да доведе до намаляване на кръвния ток, достигащ до мозъка. Предсърдното мъждене води до повишен риск от образуване на тромби. При откъсването на тези тромби съществува реална опасност от запушване на мозъчни артерии и развитие на инсулт.

Сърдечна недостатъчност– нарушенията в помпената функция на сърцето, предизвикани от аритмия, водят до недостатъчно кръвоснабдяване на органите и тъканите – развива се сърдечна недостатъчност. Обикновено лечението на аритмията повлиява добре състоянието.

Алцхаймер– проучвания показват пряка зависимост между продължителното предсърдно мъждене и развитие на болест на Алцхаймер.