Според Световната Здравна Организация всяка трета жена по света преживява някоя от формите на депресия и стрес в някой момент от живота си.

Според други проучвания в депресия, поне веднъж в живота си, изпада почти всяка земна жена.

Депресията може да бъде ясно изразена, тежка, съвсем лесно разпознаваема. Тежка потиснатост, никакво удоволствие от нищо, напрежение, много ранно събуждане сутрин, чувство за безнадеждност. Изглежда като тежка телесна болест, но е по-мъчителна.

Тя може да се проявява като какво ли не. Може да се изявява като постоянна тревожност. Като раздразнителност. Като повишена агресивност. Като хипохондрия. Дори като постоянна болка в гърба без никаква телесна причина. Или като постоянен глад за шоколад с лешници.ДепресияНяма ясна граница между тъгата, нещастието, нервната преумора, тревожността породена от несигурност и депресията. Много психиатри държат „депресия" да се нарича само изявеното депресивно състояние, излизащо от рамките на нормалната реакция на стрес или житейски неблагополучия.

Но всеки е чувал: „В ужасна депресия съм" - изречено от момиче на осемнайсет, разделило се с приятеля си, който спал на морето с една двайсет и три годишна мръсница. Кой може да каже, че това не е депресия?

Но тъгата от живота, безпокойството от несигурността, болката от слабостта и преумората от бруталните потоци ненужна ни информация и излишни дразнения - те наистина не са депресия. Всеки човек, без да е депресивен - страда от тези неща.

Доста мъдри хора са забелязали, че основното състояние на човешкото настроение представлява смесица от страх, тревожност и отчаяние. Над тях се надграждат спокойствието, оптимизма, мечтанието и веселостта. Те са ефирна кула от слонова кост построена върху тресавище. Дълбоко в тъмното, в мазетата на нашите души стои тревожността и чака удобния момент да се появи.

Има една страшно похабена дума „стрес", която се използва за щяло и нещяло и според много хора идва от глагола „стреснах ce'Vc ударение на „а"-то/. Живеем в постоянен стрес, в семейството има стрес, в училище има стрес, в работата има стрес, в банята има стрес и в тоалетната има стрес.

Тази дума е пробутана за масова консумация именно от тези, които са създали това, което аз наричам „лекарственото щастие". 

Така казва млад представител на голяма лекарствена фирма пред събраните в лекарската стая отегчени лекари. Той е облечен с хубавичък костюм и показва диаграми, на които ясно се вижда, че лекарството, което рекламира на отегчените лекари е най-най-доброто средство срещу стреса. И срещу лошите неща.

Отегчените лекари започват да предписват това лекарство на всеки, който дойде при тях и каже: напрегнат съм, изпитвам страх, имам безсъние, чувствам се потиснат и нещастен. Нещо не съм добре.

Антидепресанти 2

Това е група лекарствени вещества, които най-общо казано лекуват депресията и сходни на нея състояния. Може би най-бързо развиващия се клон на фармацевтичната индустрия е синтезирането на нови антидепресанти.

Ерата на антвдепресантите започва през 1951 г., когато един американец, психолог

наречен Клайн, въвежда ипрониазид за лечение на депресия.

Оттогава започва луда надпревара във въоръжаването с лекарства за щастие.

Появяват се имипраминът и амитриптилинът. В Америка и в Европа милиони хора започват да поглъщат тонове от тези сериозно и солидно - по химически - наречени неща. В началото те се предписват само на страдащи от ендогенна депресия или както е по-популярна - депресивна фаза на циклофренията.

Но специалистите експериментират и започват да лекуват с антидепресанти и кожни, и неврологични заболявания, и импотентност Нали в края на краищата - всичко се дължи на психиката?

Първите антидепресанти имат ужасни странични ефекти - сухота в устата, гадене, световъртеж, сериозно снижаване на кръвното налягане, токсичност за сърцето, нарушения в зрението. Затова се синтезират все нови и нови. Хиляди нови субстанции. Розови, жълти, бледо розови, бели таблетчици, които да махнат лошото от главите ни. Амитриптилинът става любимец на много психиатри. Амитриптилинът успокоява. Докато откритите преди него антидепресанти повишават биотонуса, но предизвикват нервно напрежение, той едновременно поправя настроението, прави човек по особен начин откъснат от измъчващите го проблеми, прави го активен и деен, и в същото време премахва тревожността. Изчезва мъчителното чувство в гърдите, напрежението в гърба и страха, идващ отникъде. /Както споменах, той е почвата в нашите души/

Но се оказва, че амитриптилинът е кардиотоксичен - тоест уврежда сърцето и носи сериозен риск от белодробна тромбемболия - нещо твърде неприятно и някак доста смъртоносно.

Оказва се, че почти всички създадени през шейсетте и седемдесетте антидепресанти са кардиотоксични.

Когато няма тревожност и напрежение, човек се движи като Нийл Армстронг. Тоест, като по лунната повърхност. Лекота и опиянение обхващат пиещият лекарство за щастие.

Когато не е обхванат от безпокойство, човек става многократно по-продуктивен. Движенията му са леки и уверени. Всъщност, всеки е забелязвал този ефект на разчупване при изпиването на малко количество алкохол. Лека еуфория, ускоряване на мисловния процес, увереност в мислите и действията.

Алкохолът е естествено първият антидепресанпи Но пък пияните мъже са толкова груби и противни! Нали?

А и към антидепресантите не се привиква. Но равните антидепресанти имат въздействие само върху страдащите от тежки депресии. И страничните ефекти са толкова много! Всъщност нестрадащият от депресия изпитва само страничните ефекти, когато ги пие.

Транквилизаторите! Елениум, Либриум, Диазепам, Лексотан, Ксанакс. През седемдесетте има страховит бум в употребата на бензодиазепинови транквилизатори. Те правят човек наистина спокоен. Почти нямат странични ефекти. Поне в началото.

Към бензодиазепиновите транквилизатори се привиква. Понякога дори само за един месец. Привикналият се нуждае от повишаване на дозата, за да получи желания ефект - това съвършено състояние, при което си с бистър ум и спокойна душа, решаващ проблемите си, без да се чувстваш ангажиран с тях.

Почти всеки втори човек на земното кълбо е поемал бензодиазепинови транквилизатори. Бензодиазепините в България от неотдавна са поставени под строг контрол. Естествено. Те са съвсем приличен, средно силен наркотик. Внезапното спиране на бензодиазепини при привикнал с тях човек може да доведе до тежък абстинентен синдром и епилептични припадъци.