Емболия

Емболия – Описание

Видове емболия

Емболия – Рискови фактори

Емболия – Симптоми

Емболия – Диагноза

Емболия – Лечение

Емболия – Усложнения

Емболия – Профилактика

Емболия – Описание

Понятието „емболия” произхожда от гръцки (embolus) и означава запушалка. То описва състояние, при което в някоя част на тялото се образува обект, наречен ембол, който циркулирайки в кръвоносните съдове запушва някой от тях в друга част на тялото. Емболите не бива да се бъркат с тромбите – съсиреци, които се образуват и остават в част от тялото, без да се пренасят с кръвния ток.

Видове емболия

Според органа засегнат от емболия:

♦ Белодробна емболия – емболът запушва артерията, пренасяща кръв до белите дробове.

♦ Мозъчна емболия – засегнати са съдове, кръвоснабдяващи мозъка. Те могат да доведат както до преходни нарушения в мозъчното кръвообращение, така и до исхемичен инсулт.

♦ Ретинална емболия – малки по размери емболи могат да запушат съдовете кръвоснабдяващи ретината и да доведат до внезапна слепота.

Според състава на ембола:

♦ Тромбоемболия – съсирек (тромб), който се откъсва и образува ембол.

♦ Въздушна емболия – емболът представлява балончета с въздух, които блокират кръвния ток в артериите. Може да настъпи при неправилно извършване на венозни инфузии; при разкъсване на венозни съдове в областта на шията (югуларни вени); при промяна на налягането при водолази.

♦ Амниотична емболия – предизвиква се от амниотична течност през бременността или раждането, която попадайки в кръвоносната система, може да достигне до белия дроб и да предизвика амниотична белодробна емболия.

♦  Мастна емболия – мастни капки попадат в кръвоносните съдове и блокират кръвотока в тях. Това най-често се наблюдава при счупване на кости и някои оперативни интервенции.

♦ Септична емболия– емболът съдържа бактерии и гной.

♦ Емболия от чуждо тяло – включва всички малки частици или обекти, които навлизат в кръвоносната система и успяват да блокират кръвния ток.

Емболия – Рискови фактори

Всеки човек, който е с повишен риск за формиране на тромби, има и по-висок риск за настъпване на емболия.

♦ Сърдечни заболявания и заболявания на кръвта;

♦ ХИВ – позитивни пациенти;

♦ Травма на краката;

♦ Злокачествени заболявания;

♦ Инфекции;

♦ Бременност и менопауза;

♦ Хора в напреднала възраст;

♦ Затлъстяване;

♦ Дълги периоди на имобилизация – след оперативни интервенции, при дълги пътувания със самолет или кола.

♦ Водолази – при бързо излизане на повърхността имат риск от развитие на газова емболия.

Емболия – Симптоми

Симптомите при емболия варират от едва доловими до обширен инфаркт на сърцето, и в голяма степен зависят от типа и размера на ембола.

При засягане на съдовете, изхранващи сърдечния мускул, настъпват симптоми на инфаркт на миокарда – силна болка, с характерна ирадиация, нарушения в хемодинамиката, шок.

Мозъчните емболи водят до преходно нарушение на мозъчното кръвообращение или инсулт. Чести симптоми са слабост или изтръпване на едната половина на тялото, обърканост, нарушения в говора, световъртеж и нарушение в равновесието, нарушение в зрението и силно главоболие.

Когато емболът блокира кръвоснабдяването на конкретен орган, симптомите обикновено са само от страна на тази част на тялото или крайник, които са лишени от кръвоснабдяване. Често срещани симптоми при емболия са болка, изтръпване, чувство на студ, вкочаненост, липса на пулс под мястото на запушване, белези по кожата и повишена кожна чувствителност, мускулни спазми или парализа. Със загиването на тъканта могат да се появят мехури и гангрена.

Белодробната емболия най-често възниква при наличие на дълбока венозна тромбоза в долните крайници. Симптомите включват гръдна болка, учестен пулс, замаяност, задух, учестено дишане и кашлица.

Емболия – Диагноза

Поставянето на диагнозата започва с разказа на пациента за неговите оплаквания (анамнеза) и физикално изследване. Най-често прилаганите тестове за диагностициране на емболия са:

♦ Електрокардиограма (ЕКГ) – записва електрическата активност на сърцето;

♦ Изследване на алкално-киселинното равновесие (АКР) – измерва кислорода, въглеродния диоксид и други газове в кръвта;

♦ Рентгенография на белите дробове;

♦ Изследване на белодробната вентилация/перфузия;

♦ Компютърна томография (с и без контраст) – визуализират се промени в гръдния кош, мозъка и други органи;

♦ Белодробна ангиография – може да открие наличие на съсиреци в разклоненията на белодробната артерия;

♦  Ехография – използва се за измерване на скоростта на кръвния ток и промени в него;

♦ Изследване на D-димер– изследва се в кръвна проба, повишаването е белег за тромбоза;

♦  Електроенцефалограма (ЕЕГ) – записва електрическата активност на мозъка;

♦ Ядреномагнитен резонанс (ЯМР) – с помощта на магнитни вълни дава детайлна картина на мозъка и други органи.

Емболия – Лечение

Лечението при емболия зависи от размера, локализацията и естеството на запушването. Преживяемостта се повишава при бързо поставяне на диагнозата и започване на подходящо лечение възможно най-бързо. Обикновено лечението е насочено към осигуряване на дишането и циркулацията на болния. Първата стъпка в лечението на повечето случаи с емболия е лечение на шока и осигуряване на кислородотерапия. Прилагат се медикаменти за контролиране на образуването и нарастването на съсиреци, както и за възстановяването на кръвния ток в засегнатата област. При тежки животозастрашаващи състояния, както и при големи размери на ембола, се прилагат някои инвазивни процедури.

В зависимост от подлежащата причина и сериозността на състоянието, могат да се приложат следните медикаменти:

♦ Антикоагуланти като варфарин, хепарин и инхибитори на тромбина, които разреждат кръвта и предпазват от нарастване на съсиреците;

♦ Нтиагреганти като аспирин и клопидогрел предпазват от образуване на нови тромби;

♦ Болкоуспокояващии седативи за борба с болката;

♦ Тромболитици, които бързо разграждат големите тромби при тежки и животозастрашаващи случаи на емболия.

В случаите, при които кръвният ток е напълно или почти изцяло блокиран, може да се наложат следните процедури:

♦ Ангиопластика, при която блокираният кръвоносен съд се разширява чрез използване на балон-катетър и може да се постави стенд, който да държи съда отворен.

♦ Артериаленбайпас, при който блокираната артерия се заобикаля с помощта на съд, взет от друга част на тялото или чрез изкуствено създаден такъв.

♦ Емболектомия, при която емболът се премахва с помощта на катетър или отворена оперативна интервенция.

Емболия – Усложнения

Без лечение, наличието на емболия може да доведе до сериозни, дори животозастрашаващи усложнения. Последствията от емболия могат да бъдат следните:

♦ Ампутация на крайник;

♦ Хипоксия (ниско ниво на кислород в кръвта);

♦ Миокарден инфаркт;

♦ Органна недостатъчност или дисфункция;

♦ Тежки инфекции и гангрена;

♦ Мозъчен инсулт.

Емболия – Профилактика

При пациентите с висок риск могат да се приложат следните методи:

♦ Антикоагулантна терапия – преди и след оперативна интервенция, на пациентите с висок риск от тромбоза се назначава най-често хепарин. На антикоагулантна терапия подлежат и пациентите приети в болница с миокарден инфаркт, инсулт (исхемичен), усложнения при злокачествени заболявания, изгаряния.

♦ Компресивни чорапи – те притискат крайниците и подпомагат вените и мускулите на краката да изпомпват кръвта по-ефективно. Те са безопасен, лесен и евтин метод за предотвратяване на застоя на кръв след операции.

♦ Пневматична компресия – при нея се използват маншети на височината на бедрото или подбедрицата. Те автоматично се издуват с въздух на интервал от няколко минути, масажират и притискат вените на краката за подобряване на кръвотока в тях. 

♦ Физическа активност – раздвижването възможно най-бързо след оперативни интервенции помага за предотвратяване на белодробна тромбемболия, както и улеснява цялостното възстановяване.