Симптоми при лениви черва и запек, лекуване при запек и лениви черва. Начин на хранене и редовната употреба на разхлабващи медикаменти.

Лениви черва – Описание

Синдромът на ленивите черва е състояние, при което дебелото черво не може ефективно да изхвърля натрупаните отпадаци от процеса на храносмилане.  Често този синдром се асоциира със запек и в повечето случаи симптомите са сходни. Честата употреба и злоупотреба с лаксативни (разхлабващи) средства е сред най-често посочваните причини за състоянието. Счита се, че редовната употреба на разхлабващи медикаменти създава зависимост и прави червата „мързеливи” и неспособни самостоятелно да извършват своята функция. Докато това важи в пълна степен за много от възрастните хора, същата причина не може да се използва за обясняване на състоянието при съвсем малки деца и кърмачета, които също могат да страдат от лениви черва. Болестта на Хиршпрунг (мегаколон) е заболяване, което предизвиква състояние на лениви черва. При него има нарушение в развитието на нервни клетки, регулиращи перисталтиката. Това води до хроничен запек. 

Лениви черва – Причини

Най-честите причини за запек  са:

  • Недостатъчен прием на течности;
  • Намален прием на фибри с храната и повишена консумация на рафинирани храни;
  • Хранителни алергии (пшеница, глутен, консерванти);
  • Прекомерно „подкиселяване” на дебелото черво, предизвикано най-често от свръхупотреба на газирани напитки.
  • Злоупотреба със слабителни медикаменти, включително и хранителни добавки;
  • Някои вродени заболявания – болест на Хиршпрунг.
  • Бременност;
  • Заболявания на щитовидната жлеза;

Някои състояния могат да имитират състоянието, като например рак на дебелото черво. Злокачествените образувания могат да предизвикат запушване по хода на червото и също да доведат до запек. Ето защо е жизнено важно състоянието да се оцени от лекар и ако се наложи да се назначат допълнителни изследвания за изключване на подобна сериозна диагноза.Лениви черва и запек

Лениви черва – Симптоми

Затрудненото елиминиране на отпадните продукти от храносмилателната система води до поява на няколко основни симптома:

Подуване – чувството на подуване е най-честият симптом и се дължи на натрупването на отпадни продукти. Те се подлагат на гниене и разпад, което води до отделяне на газове, допълнително засилващи подуването и чувството на дискомфорт в корема.

Болка – чест симптом е появата на болка и крампи в областта на корема, а понякога и в областта на кръста и бъбреците.

Главоболие – въпреки че причините за главоболие са многобройни и е трудно да се докаже връзката с наличието на лениви черва, често главоболието се появява след спиране на хроничната употреба на лаксативни средства и поява на запек. Затрудненото отделяне на отпадни продукти и задържането им в организма, също е вероятна причина за отключване на главоболие.

Усещане за учестена перисталтика – въпреки че изхожданията са затруднени, често пациентите усещат честа нужда да посетят тоалетната.

Повишено оригане и гадене – затрудненото изпразване на червата, затруднява пасажа на храната от стомаха към тях. Храната се подлага на ферментация от наличните в стомаха бактерии и това води до образуване на газове. Блокираният стомах често става причина и за поява на чувство на гадене, рядко с повръщане.

Умора – блокирането на цялата храносмилателна система с отпадни продукти нарушава нормалните процеси на храносмилане и абсорбция на важни за организма хранителни вещества. В резултат на това тялото получава по-малко енергия от храната и често се появява умора и нетрудоспособност.

Промяна във вида на изпражненията – изхожданията са променени по вид, те са най-често оскъдни и твърди, което се дължи на резорбиране на водата в тях.

Лениви черва – Диагноза

За поставяне на диагноза често пъти е достатъчна анамнезата на пациента. Информацията за чести периоди на запек, с трудно изхождане на твърди изпражнения, честа употреба на слабителни средства, насочват мисленето на лекаря в тази посока. Добре е преди поставяне на окончателна диагноза обаче, да се изключат някои по-сериозни заболявания на храносмилателната система, като рак на дебелото черво. Трудно изхождане в комбинация с рязка загуба на тегло, липса на апетит, може да се дължат на злокачествено заболяване. Повишена умора може да се обясни и с наличие на анемия от хронично кървене от храносмилателната система.

Извършват се рутинни кръвни изследвания като пълна и диференциална кръвна картина, оценка на чернодробната и бъбречната функция. Изследват се електролитите, тъй като при промяна в техните нива може да доведе до отклонения от нормалната перисталтика на червата. При съмнения за заболяване на щитовидната жлеза, което също може да се изяви с промени в изхожданията, се правят хормонални изследвания.

От инструменталните изследвания се прилагат рентгенография с контраст. При изследването може да се види забавеното движение на контрастната материя по хода на червата, раздути чревни гънки и повишено количество газове, по-трудно наличие на фекални маси (преди изследването се приема средство почистващо червата). При съмнение за злокачествено образувание се препоръчва колоноскопия. При това изследване с помощта на гъвкава оптична система се прониква през ануса в дебелото черво и се оглеждат неговите стени за полипи и други образувания. При наличие на съмнителни участъци, може да се вземе част от тях за хистологично изследване (биопсия).

Лениви черва – Лечение

Съществена стъпка в лечението при лениви черва е промяната в диетата. Необходимо е осигуряването на достатъчно фибри с храната – от плодове и зеленчуци и пълнозърнести зърнени култури. Към хранителния план могат да се добавят овесени ядки и трици като допълнителен източник на влакнини. Рафинираните храни, мазни сирена и тлъстите меса е добре да се избягват или поне да се консумират в ограничени количества. Пълно изключване на месните продукти не се препоръчва, тъй като те са важен източник на протеини, желязо и някои витамини. Препоръчва се консумацията на пилешко месо и постно свинско и телешко. Рибата също не трябва да се ограничава. В допълнение към диетата трябва да се включи приемът на големи количества течности. Те спомагат за омекотяване на изпражненията и по-лесното им изхождане.

Освен диетата, за повлияване на лениви черва значение има и достатъчната и редовна физическа активност. Особено добър ефект имат джогинга и плуването. При липса на възможност обаче, и ежедневното ходене пеша е от значение, особено при хора със заседнал начин на живот и работа.

Практикуването на йога също спомага за редовното изпразване на червата. Прилагането на определени асани упражнява масажиращ ефект върху червата и улеснява перисталтиката.

Някои лекарства, използвани в психиатричната практика, а също и железни препарати, водят до запек. Ако не е възможно да се прекрати приемът им, може да се обсъди намаляване на дозата, за избягване на нежеланата странична реакция.

Прилагането на медикаменти за разхлабване трябва да се сведе до минимум, тъй като именно на тяхната прекомерна употреба се дължи появата на състоянието. При нужда, те могат да се заменят с някои по-меки, естествени съставки. Например добавки, съдържащи теснолист живовлек (псилиум), който е особено богат на фибри и спомага за регулирането на изхожданията. Лененото семе и масло също регулират функцията на червата. Приемът на някои сокове, като сок от сини сливи или сок от алое, са също един естествен и безопасен начин за справяне със запека. Използването на тези естествени средства не води до пристрастяване, както химичните лаксативни средства, и може да продължи по-дълго време до постигане нормални изхождания.