В бюджета на държавния фонд за асистирана репродукция има достатъчно пари за извършването на всички заявени ин витро процедури до края на годината.

„Вървим по план, а фактурите и документите, които са подадени до юни, вече са изплатени", съобщи за „Труд" д-р Николай Лалев, директор на фонда. Той добави, че кандидат-майките. които искат да заченат бебе в епруветка с държавни пари, трябва да бъдат спокойни. За разлика от миналата година, когато за фонда първоначално бе заделен бюджет от 10 млн. лв. и се наложи осигуряването на допълнителни 5 млн. лв. по настояване на здравния министър д-р Стефан Константинов и одобрение от премиера Бойко Борисов, за 2011 -а от раз бяха определени 15 млн. лв. От тази сума до 25 август в благородната мисия са вложени 8,7 млн. лв. {виж таблицата).!, е. до края на годината има още 6,3 млн. лв. Откакто фондът заработи в средата на април 2009 п, досега с неговите средства са финансирани 7498 оплодителни процедури, а на бял свят дойдоха 1013 българчета. Но има още няколкостотин на път. Колко точно са, ще стане ясно в края на 2011-а, защото статистиката се актуализира веднъж годишно.

„Има един проблем, който стои пред обществото - при около 20% от жените в т. нар. репродуктивна възраст се налага използването на донорска яйцеклетка. Но донорки няма", заяви Радина Велчева, шеф на фондацията „Искам бебе" и член на обществения съвет на фонда ин витро. Тя обясни, че няма ясни послания защо жените да стават донори на яйцеклетки, как и къде. „Правила има, но майките до 34-годишна възраст със здрави деца, които са потенциалните донори, просто не са информирани, а и често получават съвети против благородния акт дори от личните си гинеколози", категорична бе Велчева.

***

Д-р Николай Лалев: Идват жени и с по 10 опита! И не се отказват

- Стига ли се до чакане с месеци за разглеждането на молби на кандидат-майки, д-р Лалев?

- Не! Екипът ни обработва докъм 400 молби месечно и на практика няма такива, които да са чакали дълго. До момента сме връчили 9117 одобрени папки с документи (б. p., от подадени 13 507), които са своеобразен чек и с тях българките могат се отправят към избраната от тях клиника за изкуствено оплождане. Тук искам да съобщя, че за да се харчат ефективно държавните пари, от тази година на АГ специалистите бе поставено изискването да имат над 20% клинични бременности и мини-нум 15% родени деца, ако искат да работят с жени по линия на фонда. В края на годината ще видим кой не е покрил критериите, ако има такива, ще прекъснем договора с тях. Надявам се, че такива клиники няма да има.

- Жени на каква възраст ви търсят най-често за финансиране?

- По мое наблюдение около 10% от подалите молби са около 40-43 г. Общественият съвет на фонда дава възможност на българките, които са над 42 г. (б. p., държавата дава финансиране на жени до 43 г.), да минат по-бързо. Средната възраст на кандидатките е 35 г. може би защото по-късно се женят, по-късно искат да правят деца. Добре е това да става по-рано. за да има по-голяма успеваемост.

- Разкажете за случаи, които и вас са трогнали.

- При нас идват жени не само с по 7-8 опита, но и с по 10. И те въпреки трудностите продължават да се борят. Не се отказват. Има толкова много такива случаи.

- По процент успешни бременности, до които се е стигнало с държавни пари, как се движим съобразно европейските норми?

- Заложеният процент от 15 сто за раждания средно във всички възрасти е много добър, защото едно е да разглеждаме успеваемостта сред 25-годишни жени, друго е при 35- или 42-годишни. Категорично покриваме европейските стандарти.

***

Изповед на 46-годишната А. Б. от София за изживяното, преди да зачене: Дадох 3000 евро във Валенсия без резултат. Забременях у нас

За първи път с партньора ми се опитахме да създадем поколение по изкуствен път в клиника в Италия. Но там ми отказаха, защото бях навършила 43 г. Изход позволяваше законът в Белгия, Финландия и Испания.

Тъй като първите две ми бяха далече, се ориентирах към Испания. Там трябваше да избирам между Барселона и Валенсия. За Барселона обаче има слухове, че си е направо касапница, т. е. че там създаването на дете не е морално дело, а само бизнес.

Затова през март м. г. отидохме във Валенсия, където екипът наистина бе много любезен. Според лекуващата ми лекарка у нас яйцеклетките ми, които могат да бъдат оплодени, са по-малко и. „уморени". Затова във Валенсия ни предложиха 4 оферти. Първата предвиждаше ин витро оплождане с материал от мен и партньора ми, но с 10% успеваемост за забременяване. Според втората се ползваше неизвестна донор-ка на яйцеклетки между 25 и 30 г., като аз трябваше да плащам цялото лечение и стимулацията й. Третият вариант бе да ползвам останал пресен ембрион от друга двойка, а четвъртият - даваше възможност за имплантиране на замразен чужд ембрион (тук възможността за зачеване обаче е по-малка, отколкото при пресния, защото замразяването влияе върху жизнеността на материала).

Най-изгоден ни излезе последният вариант, който струваше 3000 евро. При другите оферти сумите стигаха 12 500 евро без допълнителните разходи за медикаменти, самолетни билети, хотел и т. н. Час преди да легна

на масата, ми казаха, че единият от двата замразени ембриона не е добър и ще ми имплантират само един. В този момент разбрах, че нищо няма да стане. За разлика от последващия опит в България ембрионът не ми бе показан на екран. Само ми казаха, че е много добър и това е. Въобще не знам какво са ми поставили. Много страшно ще е, ако не са ми имплантирали нищо. Постоях 2 дни във Валенсия, върнах се в България, на 15-ия ден си направих тест за бременност. Той беше отрицателен.

Тогава се насочих към д-р Георги Стаменов. Забременях веднага след първия опит с донорски яйцеклетки. Чакам две дечица, в края на третия месец съм. Горда съм с българската медицина, която в тази специалност е много напреднала. Имаме изключителни доктори.

в. Труд