Множествена склероза

Какво представлява Множествената склероза?

Причини за възникването на Множествена склероза

Видове Множествена склероза

Симптоми при Множествена склероза

Диагностика на Множествена склероза

Лечение на Множествена склероза

Какво представлява Множествената склероза?

Множествената склероза е автоимунна болест, при която се наблюдава дегенерация на нервите на централната нервна система – тези на мозъка и на гръбначния стълб. При случаите на множествена склероза имунната система атакува собствения миелин – вещество, което обгръща нервите и е от ключово значение за тяхната проводимост и също така помага при предаването на нервните импулси. Като следствие от това електрическите импулси, които се движат по нервите, се забавят и самите нерви започват да се разрушават. Колкото повече стават засегнатите нерви, толкова по-затруднени стават функциите, контролирани от нервната система като речта, ходенето, писането, зрението и паметта.
Още по темата ИгликаСпирулинаЛечение на настинка - Препоръки при настинкаЦинкът помага при настинкаЗа ползите от охлювите

Ходът на развитие на множествената склероза, както и тежестта на заболяването и специфичните симптоми са непредвидими. Болният никога не знае кога ще получи пристъп с различен комплекс от симптоми, нито колко дълго ще продължи или колко тежък ще бъде.

Повечето хора заболяват от множествена склероза между 20-тата и 40-тата си година, като преобладават жените. Терминът „множествена” се отнася до множеството места в централната нервна система, които са засегнати, както и големия брой пристъпи и ремисии, характерни при множествената склероза.

Интересен факт е, че европейските цигани, ескимосите и някои африкански етнически групи не заболяват от множествена склероза или процентът на заболеваемост при тях и пренебрежимо малък. Незначително е и присъствието й сред местните индианци от Северна и Южна Америка, сред японците и другите азиатски групи. Най-засегната е бялата раса.

Причини за възникването на Множествена склероза

Причините за развитието на множествена склероза все още не са изяснени. Изследователите предполагат, че чужд агент като например вирус променя имунния отговор в организма, така че имунната система възприема миелина като чуждо вещество и го атакува. Част от миелина се възстановява след атаката, но все пак някои от нервите остават оголени - без миелинова обвивка (демиелинизация). В зоните на демиелинизация, при разрушаването на миелиновата обвивка се образуват склеротични плаки. Плаките могат да съществуват с години и допълнително нарушават функциите на централната нервна система.

Видове Множествена склероза

Пристъпно-ремитентна множествена склероза– най-често срещатана форма на множествена склероза. При около 65-80% заболелите болестта започва с пристъпно-реминентната й форма. Тя се характеризира със серия от присъпи, последвани от пълно или частично отшумяване на симптомите (ремисия), докато не атакува с нов пристъп. Между пристъпите може да има паузи от седмици, дори години.

Първично-прогредиентна множествена склероза– първично-прогредиентната форма на множествена склероза се характеризира с продължително, постепенно влошаване на физическото състояние на болния без наличието на пристъпи. При около 10%-20% от хората заболяването започва в първично-прогредиентна форма.

Вторично-прогредиентна множествена склероза– заболелите, при които множествената склероза започва с пристъпно-реминентната форма на болестта могат да навлязат във фаза, в която пристъпите са редки, но се стига до по-голяма степен на инвалидност. Тогава става дума за вторично-прогредиентна множествена склероза. Около 50% от страдащите от пристъпно-реминентната форма на множествена склероза в рамките на 10 години развиват вторично-прогресираща множествена склероза. През следващите десетилетия повечето от тях развиват вторично-прогредиентната форма.

Доброкачествена множествена склероза - започва като пристъпно-ремитентна форма. Характеризира се с  малък брой  пристъпи, обикновено леки и периоди на пълно възстановяване. Често до настъпването на нов пристъп минават много години, като през това време има съвсем леки проявления на болестта и не се наблюдава влошаване на състоянието. Около 10-15% от болните принадлежат към тази група.

Съществуват и остри форми на протичане на множествената склероза, които се развиват изключително бързо и водят до тежка инвалидизация. За щастие тези случаи са много редки.

Симптоми при Множествена склероза

Симптомите на множествената склероза варират по отношение на интензитета и продължителността си. Пълна или частична ремисия (период на освобождаване от симптомите) има при около 70% от болните.

• Зрителни нарушения – понякога те са първият симптом на заболяването, макар че обикновено отшумяват в последствие. Изразяват се в замъглено зрение, загуба на зрението на едното око, както и загуба на цветното зрение. Зрителните симптоми често са придружени или предшествани от болка, тъй като е оптичният нерв е възпален.
• Усещане за слабост в крайниците – понякога придружено от трудности с координацията и поддържането на баланс.
• Мускулни спазми, умора, скованост, изтръпване и болка са чести симптоми при множествената склероза.
• Може да се появят загуба на чувствителност, нарушения на говора (трудност при артикулирането на думите), треперене и световъртеж.

50% от болните изпитват умствени нарушения като:

• намалена концентрация
• дефицит на вниманието
• известна степен на загуба на паметта 
• невъзможност за последователно изпълняване на няколко задачи
• нарушения в способността за преценка

Други симптоми са:

• депресия
• маниакална депресия 
• параноя
• неконтролируеми импулси за смях или плач

С влошаването на болестта се наблюдава и сексуална дисфункция, както и намален контрол върху пикочния мехур и червата. Високите температури засилват симптомите на множествената склероза при около 60% от страдащите от болестта. Бременността намалява броя на атаките, особено през първото тримесечие.

Диагностика на Множествена склероза

• Магнитно-резонансно изследване с интравенозно приложение на гадолиний – помага да се идентифицират и опишат повредите в мозъка (плаките). Магнитно-резонансното изобразяване на главния и гръбначния мозък дава възможност за диагностика на уврежданията в бялото мозъчно вещество.

• С електро-физиологичен тест се проверява бързината на протичане на нервните импулси и съответно забавеното им движение е индикация за наличие на множествена склероза.

• Ликворно изследване – прилага се лумбална пункция, за да се изследва гръбначно-мозъчната течност, обгръщаща мозъка и гръбначния стълб. Така може да се идентифицира присъствието на необичайни химикали (антитела) или клетки, които предполагат наличието на множествена склероза.

Лечение на Множествена склероза

Все още не е създаден медикамент, който да лекува множествената склероза. Все пак има немалко медикаменти, които облекчават симптомите, разреждат пристъпите и ги правят по-леки.

• Кортикостероиди – Methylprednisolon и Prednisolone повлияват положително пристъпите със своето противовъзпалително и имунопотискащо действие, макар и ефектът да е краткотраен. Напредването на болестта не се влияе от тях. Приложението им е свързано  с ускоряването на възстановяването след отделните пристъпи. Най-предпочитено е венозното прилагане на големи дози всеки ден или през ден.

• Имуномодулатори – интерферони - намаляват честотата на пристъпите и риска от получаване на нов пристъп и забавят настъпването на инвалидизация. Прилагат се интерферони от клас бета (интерферон-бета): интерферон-бета 1а (препаратите Avonex и Rebif) и интерферон-бета 1б (Betaferon). Интерфероните са имуномодулатори, които успокояват отхвърлящите реакции на имунната система, а също така повишават устойчивостта на здравите клетки към вируси и повишават съпротивителните сили на организма. Пациентите лекувани с интерферон имат по-продължителни периоди без развитие на нови пристъпи, а при поява на нова атака оплакванията са по-малки.  Трябва да се отбележи, че хода на болестта е индивидуален. Пациентите се повлияват в различна степен и съответно е  възможно при някои да не се постигне успех при намаляването на честотата и тежестта на пристъпите. В първите месеци на лечението са възможни известни странични ефекти на медикамента, който е белтъчен продукт. Интерфероните могат да предизвикат грипоподобни оплаквания като болки и напрежение в мускулите, покачване на телесната температура, втрисане, чувство на обща слабост и умора, които често продължават седмици или месеци при някои болни. Отново е индивидуално кога ще отшумят тези реакции. Всеки пациент преминава курс на обучение, за да може сам да си поставя инжекциите.

• Глатимер-ацетат (Copaxonе) - представлява синтетичен полипептид, който намалява честотата на пристъпите при пристъпно-ремитентната форма на болестта.

• Имуносупресори - прилагат се Mitoxantrone, Azathioprine и Cyclophosphamide.

Други (допълващи) средства за подпомагане на организма при множествена склероза

Употребата на хранителни добавки трябва да започне още в първите етапи на болеста. Целта на добавките е да стимулира активността на антиоксидантите в тялото и да защитят възприемчивите нервни клетки от негативния ефект на свободните радикали. Освен това определени хранителни добавки могат да спомогнат за по-активното възстановяване на нервите, както и да намалят възпалителните процеси, които ги засягат.

Укрепващата сила на нутриенти като витамин С и витамин Е е осезаема при отслабването на симптомите на множествената склероза. Тези витамини забавят вредата, нанесена на нервните тъкани. Нервните структури и функциониране са поддържани от витамините от групата В. Заедно с допълнителна доза витемин В12 и фолиева киселина тези добавки предпазват до голяма степен нервите от най-драстичните вреди, нанесени от свободните радикали. Научни изследвания потвърждават, че при пациентите с множествена склероза се наблюдават ниски нива на витамин В12, а някои от тях  имат проблеми с усвояването на този витамин.

Н-асетилцистеин (N-acetylcysteine) е подобно на амино киселина съединение, което също има протективни за нервните клетки функции. Тази добавка може да се редува с витемините през ден. Пациентът може също да редува приема на Н-ацетилцистеин с минерален комплекс от есенциалните минерали цинк и мед, които спомагат да се намали възпалението в организма.

Добавките трябва да включват и есенциални мастни киселини, които могат да бъдат набавени от смляното ленено семе и от маслото от вечерна иглика. Тези мазнини спомагат за възстновяването на тъканите и за изграждането на здрави нервни клетки при по-продължителен прием. Антиоксидантните свойства на гинко билоба също имат благоприятен ефект, подобрявайки кръвообръщението и притока на кръв към нервната система, което допринася и за по-доброто общо състояние на тялото.

Препоръчителна дозировка

• Масло от вечерна иглика - 1,000 мг.  три пъти дневно – може да се замести с  1,000 мг.  Масло от пореч веднъж дневно.
• Ленено олио -  една супена лъжица дневно, сутрин с яденето.
• Гинко билоба - 40 мг.  три пъти дневно.
• Витамин В комплекс -  една таблетка два пъти дневно при наличие на пристъпи; след това може да се намали дозата на една таблетка - сутрин. Най- добре е да се пие комплекс B-100 с 100 мкг биотин и витамин В12; 400 мкг фолиева киселина и 100 мг. от останалите витамини от В групата.
• Витамин Е и витамин С - 400 IU витамин E и 2,000 мг. витамин C дневно.
• Мед и цинк - 2 мг. мед и 30 мг. цинк през ден. Мед трябва да се добавя само когато цинкът се пие по-дълго от четири седмици
• Н-асетилцистеин- 500 мг. три пъти дневно (през ден). Препоръчително е да се приема между яденетата и да се редува с мед и цинк.
• Фолиева киселина и витамин B12 - 400 мкг. Фолиева киселина и 1,000 мкг. витамин В12 дневно