Аневризма – Видове
Аневризма – Причини
Аневризма – Рискови фактори
Аневризма – Симптоми
Аневризма – Диагноза
Аневризма – Лечение
Аневризма – Профилактика
Аневризма – Описание
Под понятието аневризма се разбира абнормално разширение на част от артерия. Аневризма настъпва най-често, когато даден сегмент от кръвоносния съд е с отслабена стена. Налягането на кръвта, която тече в съда, създава издутина в областта на слабото място. Тази подутина в началото има малки размери, но може да нарасне значително ако налягането се запази постоянно или се повиши. Аневризмите не са безобидни състояния, тъй като има риск от тяхното разкъсване, с последващо кървене и тежка кръвозагуба. Аневризма възниква в някое от разклоненията на аортата,кръвоснабдяващи различни органи и части на тялото, а може да засегне и артериите, кръвоснабдяващи мозъка. Аневризми се срещат най-често в областта коремната част на аортата и мозъчните артерии. И двете локализации са свързани с голям риск от смъртен изход при разкъсване на аневризмата, тъй като коремната част на аортата е с много гомяв диаметър и нейното разкъсване е свързано с голяма загуба на кръв за много кратко време. Разкъсването на мозъчна аневризма може да доведе до мозъчен кръвоизлив и смърт. Свързано с аневризма е понятието дисекация. При него стената на съда се разслоява и кръвта започва да тече между слоевете на съда, като се създава реален риск от разкъсване на съда.
· Според разположението си, аневризмите могат да са мозъчни, аневризми на гръдната аорта, на коремната аорта и други.
· Истински и лъжливи – артериите представляват своеобразни мускулни тръби. Стената им е изградена от три слоя – вътрешен (интима), среден (медия) и външен (адвентиция). Истинските аневризми обхващат и трите слоя на артерията, докато лъжливите – не.
Аневризма възниква при отслабване на стената на артерията. Това отслабване може да е налице при раждане или да се развие по-късно, в резултат от заболяване или травма.
· Атеросклероза – най-честата причина за аневризма е увреждането на артерията от атеросклероза. При нея мастните вещества и холестерол образуват плака по вътрешната страна на артерията и така нейната стена отслабва. Атеросклерозата е и най-честата причина за сърдечни заболявания и инфаркт на сърцето.
· Високо кръвно налягане – то поставя стените на съдовете в състояние на стрес. Ако в продължение на дълги години се поддържа високо кръвно налягане, то може да доведе до образуване на издутини по стените на съдовете. Това е водещ фактор за развитие на аневризма на гръдната част на аортата.
· Диабет – неконтролираният захарен диабет уврежда кръвоносните съдове чрез преждевременно и ускорено развитие на атеросклероза, и така прави съдовете уязвими на различни увреждания, включително формиране на аневризма.
· Кистична некроза на медията – при това състояние, средният слой на стената на артерията дегенерира и води до отслабване на стената. Това състояние се наблюдава при някои редки наследствени заболявания като синдром на Марфан, синдром на Елер-Данлос. Може да се наблюдава и при заболявания на сърдечните клапи и бременност.
· Сифилис – може да настъпи аневризма при навлизане на бактерията в стената на съда и отслабването ѝ. Често бактерията навлиза в артериалната стена в участъци, които са били предварително увредени. Вече по-рядко срещано, полово-предаваното заболяване сифилис често е водело до развитие на аневризми в началото на двадесети век.
· Възпалителна аневризма – някои състояния като псориазис, ревматоиден артрит могат да предизвикат възпаление в стената на кръвоносния съд (васкулит). Ако състоянието не се овладее, то отслабва стената на съда и предразполага към развитие на аневризма.
· Травма – травми на гръдния кош и корема, като при автомобилни катастрофи или сериозни падания, могат да увредят аортата и да станат предпоставка за оформяне на аневризма.
· Неизвестни причини – в много случаи причината за аневризма остава неизвестна.
· Възраст над 55 години;
· Мъжки пол;
· Високо кръвно налягане;
· Тютюнопушене;
· Наследствени заболявания, които остлабват стените на съдовете, като синдром на Марфан;
· Наличие на роднини от първа линия с аневризма.
Аневризмите обикновено не дават никакви симптоми, докато станат много големи или се разкъсат. Аневризмите на коремната аорта често се откриват случайно при изследвания на корема по друг повод.
Гръдна болка и болка в гърба са двата най-чести симптома при големи аневризми. Гръдната болка е обикновено първият симптом при дисекация на аортна аневризма. Много хора я обясняват като разкъсваща болка в гърдите. Освен болката, може да се наблюдава учестен пулс, изпотяване, учестено дишане, замайване и шок.
Други симптоми при аневризма на аортата са:
· Пулсираща подутина в корема;
· Усещане за ситост след минимален прием на храна;
· Гадене, повръщане;
В разширения участък от кръвоносния съд се създават условия за формиране на тромби. При тяхното откъсване, те се разпространяват в кръвоносната система и могат да предизвикат запушване в някоя част от тялото. Проявяват се симптоми от нарушено кръвоснабдяване на засегнатия орган или тъкан. В най-тежките случаи откъснатите троби могат да предизвикат инфаркт или инсулт. Могат да се засегнат и жизнено важни органи като бели дробове, бъбреци, черен дроб. В други случаи може да се засегнат крайниците, с прояви на изтръпване, слабост, бледност и студенина на кожата, загуба на сетивност и болка.
Описаните симптоми могат да се проявят и при дисекация на аортата. Гръдната болка може да е особено силна и да имитира инфаркт на сърцето.
При разкъсване на аневризма, настъпва вътрешно кървене, което бързо може да доведе до летален изход. Кръвозагубата се проявява със симптоми като замайване, слабост, обърканост, задух, учестен пулс, изпотяване, изтръпване, загуба на съзнание. Това са белезите на настъпил шок, който ако не се преодолее бързо, води до лишаване на мозъка от кислород и смърт.
Повечето аневризми не дават симптоми и се откриват при извършване на изследвания по друг повод. При други случаи, аневризма се открива по повод на налична симптоматика. Типичните симптоми при аневризма на коремната аорта не са специфични. Те могат да се открият и при други заболявания. Ето защо поставянето на диагноза аневризма не е лесно и включва изключването на други възможни състояния.
Поставянето на диагнозата започва с подробен разказ на пациента за неговите оплаквания и тяхната давност. Следва подробен преглед на сърдечно-съдовата система и корема, който може да даде насоки към диагнозата аневризма. Може да се опипа пулсираща маса в корема, както и да се чуе силен пулс над нея със стетоскоп.
Следва извършване на електрокардиограма (ЕКГ). Тя се прави преди всичко за изключване на инфаркт на сърцето или други сърдечни проблеми. Често при неусложнена аневризма, електрокардиограмата е без изменения. Изследването може да се повтори след известно време и да се търсят промени.
При обикновена рентгенография може да се открие аневризма само ако стената на съда е калцирана, в резултат на атеросклероза. Тя не е подходящ метод за изследване на аневризма.
Ултразвуковото изследване може да покаже промени във формата на аортата. Прилага се и ехокардиография, която дава по-детайлен образ на сърцето. Още по-специфична и информативна е трансезофагиалната (през хранопровода) ехокардиография.
Аортографията е рентгеново изследване, при което се инжектира контрастно вещество в периферна артерия и се визуализират промени в стената на аортата, като аневризми.
Компютърна томография с контраст също дава детайлна картина на кръвоносните съдове и органите, и е от полза за поставяне на диагнозата.
Може да се приложи и магнитен резонанс, който е още по-прецизен, а и не натоварва пациента с рентгеново лъчение, както е при компютърната томография. Недостатък е по-високата цена.
Лечението на това състояние зависи от общото здравословно състояние на пациента, размерите и локализацията на аневризмата, както и от наличието на симптоми. Трябва внимателно да се преценят ползите и рисковете от оперативна интервенция, съпоставени с размерите на аневризма и риска от разкъсване. При малки аневризми най-често се изчаква с оперативното лечение и те се наблюдават редовно за увеличаване на размерите им. Мониториране се извършва най-често през шест до дванайсет месеца, с помощта на ехография или комптютърна томография. При нарастване на аневризма на аортата над 5.5 см най-често се пристъпва към корекция чрез оперативна интервенция. Бързото увеличаване на размерите на аневризма, както и наличие на изявена симптоматика, също са индикация за оперативно лечение.
Аневризмите на гръдната част на аортата по-често налагат оперативно лечение, поради близостта със сърцето и възможното му увреждане.
В повечето случаи се прилагат медикаменти понижаващи кръвното налягане и намаляващи стреса върху стената на кръвоносния съд.
Като цяло извършването на хирургична корекция на аневризма на аортата е за предпочитане да се направи преди настъпване на усложнения. Оперирането на разкъсана аневризма става в спешен порядък и е свързано с висока смъртност и преживяемост в около 50% от случаите.
Не съществуват лекарствени средства, които да предотвратяват образуването на аневризми. Въпреки това обаче, могат да се вземат мерки за ограничаване на рисковите фактори и за поддържане на здрави кръвоносни съдове.
· Консумиране на нискомаслена, с намалено съдържание на холестерол храна;
· Редовни физически упражнения, поне 30 минути на ден;
· Избягване на тютюнопушенето;
· Контрол на кръвното налягане.
При откриване на малка аневризма, тя трябва редовно да се проследява с помощта на ултразвук, за наличие на промени в размерите и формиране на тромби. Някои експерти препоръчват скрининг на всички пациенти над 55 години, тъй като в мнозинството от случаите с аневризма липсат изявени симптоми.
Добави коментар
Внимание: Задължително е писането на кирилица.