гонорея, гонореята, антибиотик, антибиотици, Amoxicillin, Azithromycin, Cefixime, Cefotaxime, Cefoxitin, Ceftriaxone, Ciprofloxacin, Levofloxacin, Ofloxacin, Spectinomycin
Лечението на гонореята е
антибиотично

Лечението на гонореята с антибиотици в продължение на седмици. Лечението зависи от резултатите на антибиограмата и не могат да бъдат унифицирани. Използват се широкоспектърни пеницилини, цефалоспорини, флуорохинолони и някои макролиди и аминогликозиди.
При нелекуване, гонореята води до стерлитет и при мъжете и при жените.
При мъжете може да бъде развит артрит или белизи в пениса, които да затруднят уринирането.

Исторически сведения сочат, че Гонореята е била лекувана с живак. Сред хирургическите инструменти на военния английски кораб Мери Роуз, потънал през 1545, са открити спринцовки с живак, които вероятно са били използвани за лекуване на злощастни моряци, хванали Гонорея. Сребърният нитрат е използван широко в 19ти век, но по-късно е заменен от Протаргол. Така лекарства на базата на среброто са използвани чак до 40-те години на миналия век, когато първите антибиотици почват да се произвеждат масово. До 70-те трипера е лекуван с пеницилин – първият антибиотик, открит от Александър Флеминг през 1928. От тогава обаче пеницилинът е забранен и се използват различни комбинации от антибиотици. Лечението е различно в различните части на света, защото на всякъде различни антибиотици са забранени.

На 12. Април 2007г. Центъра за Контрол и Предотвратяване на Заразите на Америка официално е добавил Гонореята в листа на супер болестите, т.е. тя вече е развила имунитет към антибиотици. Повечето антибиотици също не може да се използват по време на бременност.

bg.wikipedia.org