Първата опасност, която крие дългият полет, е обездвижването. В голяма степен то предполага застой на кръвта във вените. Затова се е появила и фразата, че белодробният тромбоемболизъм (б. р., запушване на клон на белодробната артерия) е болест на икономичната класа. Това заяви пред “Труд” известният наш кардиолог доц. Иво Петров от “Токуда” (вижте интервюто с него по-долу). Болестта на икономичната класа е възникнала от факта, че хората, които пътуват в евтиния салон, са в много неудобна позиция. Тя води до застой на кръвта в разширени вени. Много често, излизайки от самолета, тромбът се “мобилизира” и се насочва към белия дроб. Така се стига до тежката диагноза с висока смъртност, добави доц. Петров. Докато в първа класа хората имат възможност да поставят краката си в удобна позиция, без допълнително сгъване. Така се предпазват от образуването на тромби.

Един от начините да се избегнат фатални последици е раздвижването. Което не е лесно най-малкото защото всеки път трябва да вдигате 2-3-ма около себе си, за да се разходите. Клякания или въртене на краката помагат.

Как да се справим с преодоляването на голямата часова разлика и навременното взимане на медикаменти примерно срещу високо кръвно, други сърдечни или неврологични проблеми? След дълъг полет първо страдаме от т. нар. болест на адаптацията. Това е немалък стрес за организма, защото се сменя циркадният (денонощният) ритъм, т. е. обръщаме деня в нощ и обратното. Затова е препоръчително хората с хронични заболявания, вместо да изчакват следващия прием на лекарствата си според местното часово време, най-добре да вземат таблетка предварително. “Т. е. изпреварете гълтането на хапчето с 3-4 часа, вместо да го забавяте”, категоричен бе доц. Петров. Така ще се адаптирате към новата часова зона.

Съветът на доцента е много важен, защото примерно голям процент от труднолекуваните хипертонии изискват постоянен прием на препарати. Това не води до пикови стойности на артериалното налягане. “Поради тази причина не трябва да има забавяне на лекарствата”, каза кардиологът. Не е добър вариант да оставите един от часовниците си на родното време, защото трябва примерно да се будите през нощта, за да пиете таблетките. Малко по-ранният им прием не е рискован, защото примерно 99 % от съвременните медикаменти в кардиологията имат много продължителен ефект. Избързването пък не води до пик от действието им. “По този начин няма съществен риск от добавяне на странични ефекти”, каза доц. Петров.

За да се нагодим към местното време, при пристигането е добре да се изчака настъпването на вечерта и тогава хората да си лягат. Защото в противен случай ще са се наспали примерно в 3 посред нощ местно време и ще се чудят какво да правят. “Въпросът е да се издържи още няколко часа след полета въпреки появилото се обичайно главоболие”, обясни кардиологът. При някои хора има също чувство на замаяност, но то е неизбежно. Препоръчително е да се пият повече течности, и то топли, пак да се приеме аспирин - това помага за преодоляването на стреса.

***

Два-три дни преди да се отправите на дълго пътуване със самолет от 8-10 и повече часа, е добре да пиете медикамент антиагрегант. Той предпазва от тромбообразуване (такъв препарат например е аспиринът). По време на полета приемайте повече течности, защото хемоконцентрацията, т. е. сгъстяването на кръвта, също е предразполагащ фактор към тромбообразуване.

Максимум на два часа трябва да се раздвижвате, докато пътувате. Може дори да правите упражнения - има подходящи за салона на самолета. Т. е. дори и да сте в неудобна позиция, от време на време разгъвайте краката си, за да ликвидирате условията за венозен застой. Защото сгънатата позиция на коляното предразполага към формирането на тромби в дълбоките вени на крайниците.

Най-рисковата група, застрашена от образуването на тромби по време на дълги полети, са хората с разширени вени и тези, които по принцип са с недостатъчност на венозните клапи. Следват хора, които имат проблем с кръвосъсирването (когато то е повишено), но за щастие случаите са редки. В риск са и пътници в състояние на обезводняване, с ритъмна патология и предсърдно мъждене (при които сърдечната дейност не е ритмична).