Холецистит

Холецистит – Описание

Холецистит – Причини

Холецистит – Рискови фактори

Холецистит – Симптоми

Холецистит – Усложнения

Холецистит – Лечение

Холецистит – Билколечение

Холецистит – Профилактика

Холецистит – описание

Холецистит представлява възпаление на жлъчния мехур. Това е малък орган, с форма на круша, който се разполага непосредствено под черния дроб. В жлъчния мехур се складира течност, наречена жлъчка, която се произвежда от черния дроб, и играе роля в процеса на храносмилане на мазнините. От жлъчния мехур, жлъчката попада в тънкото черво чрез жлъчния канал и там влиза в контакт с храната.

Още по темата ГлухарчеЦвекло - Захарно цвекло и червено цвекло.Как да преодолеем пролетна умораКакво не знаем за червеното цвеклоГлухарче, препоръчват за лечение на анемия, авитаминоза С, атеросклероза, диабет и някои кожни болести.В повечето от случаите, холецистит се причинява от жлъчни камъни, които запушват жлъчния канал и пречат на нормалното движение на жлъчката към червата. Това води до задържане на жлъчка и създава предпоставки за възпаление. Холецистит може да настъпи и поради проблеми със самия жлъчен канал, както и при наличие на туморни образувания.

Оставен без лечение, холецистит може да доведе до сериозни усложнения, като разкъсване на жлъчния мехур и развитие на перитонит. След поставянето на диагнозата на заболяването, лечението се провежда в болнична среда, като най-често се стига до оперативно отстраняване на жлъчния мехур.

Холецистит – причини

Холецистит настъпва при възпаление на жлъчния мехур. Най-честите причини, водещи до това състояние са:

• Жлъчни камъни– това е основната причина за настъпване на холецистит. Камъните запушват жлъчния канал, по който жлъчката достига до тънките черва, и водят до задръжка на жлъчка и възпаление.
   
• Тумор– друга причина, която може да доведе до запушване на жлъчния канал и нарушаване на нормалното оттичане на жлъчката, е наличие на злокачествен процес.
   
• Други проблеми, свързани с жлъчния канал– освен камъни и туморни процеси, прегъване или оформяне на сраствания на жлъчния канал могат да нарушат движението на жлъчката и да предизвикат холецистит.

Холецистит – рискови фактори

Следните рискови фактори предразполагат настъпването на холецистит:

• Наличие на жлъчни камъни– много хора имат с години камъни в жлъчката, без да имат съществени оплаквания. Във всеки един момент обаче, е възможно жлъчен камък да попадне в жлъчния канал и да предизвика запушване. Този риск нараства при консумация на храни, които предизвикват силна контракция на жлъчния мехур – мазни и пикантни храни, яйца, шоколад, кафе и други.
   
• Женски пол – жените са по-предразположени към образуване на камъни в сравнение с мъжете, което повиша и риска за развитие на холецистит при тях.
   
• Възраст – с напредване на възрастта, настъпват промени в храносмилателната система, които предразполгат към образуване на камъни в жлъчката и развитие на холецистит.

Холецистит – симптоми

Най-честите симптоми при холецистит са следните:

• Силна, постоянна болка в горната дясна част на корема (непосредствено под дясната ребрена дъга);
   
• Болка, който се излъчва от корема към дясното рамо и гърба;
   
• Повишена чувствителност на корема при палпация (метод за изследване на корема чрез натискане с ръце);
   
• Изпотяване;
   
• Гадене и повръщане;
   
• Повишена телесна температура;
   
• Втрисане.

Симптомите при холецистит обикновено настъпват след обилни хранения, особено с мазна храна.

Холецистит – усложнения

Холецистит може да доведе до значителен брой сериозни усложнения:

• Увеличен жлъчен мехур– при възпаление на жлъчния мехур, неговите стени обикновено отичат и могат да се разтегнат, поради задържаната жлъчка в него. Това уголемяване на размерите му се съпровожда с болка и повишен риск от разкъсване (перфорация).
   
• Гангренана жлъчния мехур – при липса на лечение на холецистит, тъканите, които изграждат жлъчния мехур, умират и се развива гангрена. Тя най-често се последва от разкъсване (руптура) на мехура.
   
• Руптура(разкъсване) на жлъчния мехур – развива се като резултат от уголемените размери на жлъчния мехур или след настъпване на гангрена. Руптурата на жлъчния мехур става причина за развитие на т.нар. билиарен перитонит, който е тежко състояние и може да има лоша прогноза.

Холецистит – диагноза

За поставяне на диагнозата се разчита на данните от анамнезата и физикалния преглед, а също и на лабораторните изследвания и информацията, получена от образните изследвания – рентгенография, ехография, компютърна томография, магнитен резонанс, хепатобилиарна сцинтиграфия и ендоскопия.

От лабораторните изследвания се използват пълна кръвна и диференциална кръвна картина (ПКК и ДКК), които най-често дават повишаване на белите кръвни клетки (левкоцитоза), като белег за наличие на инфекциозен процес. Изследват се чернодробните ензими – АСАТ и АЛАТ, които често са повишени при наличие на холецистит. Наличието на повишен билирубин (общ и директен), а също и на алкална фосфатаза, говори за наличие на запушване на жлъчните пътища. Често се изследват липаза и амилаза, като белег на засягане на панкреаса, с развитие на панкреатит. Изследване на урината може да се наложи за изключване на пиелонефрит и бъбречни камъни. При всички жени в детеродна възраст е препоръчително извършването на тест за бременност, за изключване на извънматочна бременност.

При извършване на обикновена рентгенография на корем, без контраст (т.нар. нативна рентгенография), в около 10% от случаите може да се открият камъни в жлъчния мехур. На рентгенография може да се открие и т.нар. порцеланов жлъчен мехур, при който в стената на мехура има отложен калций и най-често се свързва с наличие на злокачествен процес.

Ехографиятае високо чувствителен метод за изследване на жлъчен мехур. С нейна помощ могат да се открият камъни в мехура, с размери над 2мм, а също и белези на остър холецистит. Към диагнозата насочва наличието на течност около мехура, задебеляване на стената му, както и болка при натиск с ехографския трансдюсер.

Компютърната томографияи магнитният резонанс дават много добра картина на коремните органи и могат да се използват за диагностициране на холецистит, особено ако диагнозата е несигурна и трябва да се изключат заболявания от съседни коремни органи. Допълнителна полза на тези методи е тяхната неинвазивност, а при магнитния резонанс – и липсата на облъчване на пациента.

С висока чувствителност при изследване на жлъчния мехур и жлъчните пътища са билиарната сцинтиграфия и ендоскопската ретроградна холангиопанкреатография. Последният метод е инвазивен и носи известни рискове от усложнения. Ако при извършването му се открие камък в жлъчните пътища, той може да бъде отстранен.

Холецистит – лечение

 Лечението на холецистит обикновено се извършва в болнични условия за овладяване на възпалението на жлъчния мехур. Тъй като състоянието на болния може отново да се влоши, най-често се препоръчва оперативно отстраняване на жлъчния мехур, сред като се овладее холецистит. В условия на спешност, например при разкъсан жлъчен мехур, операция се извършва непосредствено след приемане на пациента в болница.

До извършване на оперативната интервенция, лечението на холецистит най-често включва:

• Поставяне на диета– за да се даде почивка на храносмилателната система, и най-вече да се облекчи възпаления жлъчен мехур, на пациента се забранява приемът на храна и течности. За оводняване на пациента се назначават водно-електролитни разтвори венозно. 
   
• Антибиотици за борба с инфекцията – обикновено антибиотиците се назначават също венозно. Избират се широкоспектърни антибиотици.
   
• Болкоуспокояващи средства– назначават се за облекчаване на болката, която съпровожда възпалението на жлъчния мехур.

Холецистит има склонност към рецидивиране и затова в повечето случаи се препоръчва отстраняване на жлъчния мехур – холецистектомия. Най-често интервенцията се извършва по т.нар. лапароскопски метод – през малки отвори на корема се вкарват гъвкави тръбички, една от които е снабдена с видеокамера, а другите – със специални хирургични инструменти. С помощта на камерата, хирургът получава картина от вътрешността на коремната кухина на монитор и премахва жлъчния мехур с помощта на инструментите.

След като се премахне жлъчния мехур, жлъчката изтича директно в тънките черва, а не се складира предварително в мехура. Той не е жизненоважен орган и след операцията не настъпват съществени промени в храносмилането. Понякога може да настъпи преходна диария.

Холецистит – билколечение

Добавянето на някои лечебни растения и добавки към диетата при холецистит, може значително да подобри състоянието на болния и да го предпази от сериозни усложнения. В билколечението на холецистит могат да се включат следните лечебни растения:

• Глухарче – прилага се под формата на сок от свежи листа, около 125 мл. дневно. Към сока от глухарче може да се добави и кресон (пореч).
   
• Цикория – прилагат се семена, корени и цветове на цикория под формата на сок. Той е полезен за всички органи, свързани с производството на жлъчка, основно – за черния дроб.
   
• Масло от черен кимион – той е особено ефективно естествено средство за лечение на холецистит. Повишената му консумация има слабително действие и трябва да се прилага в умерени количества.
   
• Коноп – за лечение на холецистит и профилактика на усложненията се препоръчва добавянето на две чаени лъжички конопено семе към дневното меню.
   
• Маслиново масло (зехтин) – според много народни лечители едно от най-добрите средства за лечение на холецистит е зехтинът. Препоръчва се да се приема сутрин, на гладно, в количество около 30 мл. След него може да се изпие чаша пресен лимонов сок или сок от грейпфрут.
   
• Червено цвекло – приемът на сок от сурово червено цвекло прочиства храномилателната система и с успех може да се прилага в терапията на холецистит и други жлъчни заболявания.
• Лецитин – към лечението на холецистит е добре да се добавят около две чаени лъжици лецитин на гранули ежедневно. Той спомага също и за редуциране на телесното тегло и понижаване на холестерола.

Холецистит – профилактика

В повечето случаи холецистит се причинява от жлъчния камъни. Ето защо за предпазване от заболяването, може да се следват следните профилактични мерки, намаляващи риска от образуване на камъни:

• Поддържане на здравословно тегло – затлъстяването и наднорменото тегло повишават риска от образуване на камъни. Ето защо трябва да се предприемат стъпки за намаляване и контролиране на теглото, чрез редуциране на количеството приети калории с храната и повишаване на физическата активност.
   
• Бавно редуциране на теглото – бързата загуба на теглото повишава риска от образуване на жлъчни камъни. Затова отслабването трябва да става постепенно, със загуба на половин до един килограм на седмица.
   
• Избиране на подходяща диета – диетите богати на мазнини и бедни на фибри могат да повишат риска от образуване на жлъчни камъни. В дневното меню трябва да се отдава предпочитание на плодовете, зеленчуците и пълнозърнестите храни.